Нигяр Джафер

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.

Уважаеми колеги народни представители! На нашето внимание е една важна тема и амбицията на вносителите на проблема е да регулират проблем, който е много съществен – с общественозначимо оразмеряване. Много широка част от аудиторията, включително компетентната аудитория, не прави разлика между психология, психотерапия и психиатрична помощ и това е разбираемо, това е обяснимо. Ние имаме забележки по отношение на няколко неща, свързани с предложените промени.

На първо място, законодателството познава няколко закона за съсловните организации, като най-популярните от тях са: Законът за съсловната организация на Българския лекарски съюз, на Българския зъболекарски съюз, на фармацевтите и така нататък.

През последните години имаше прецеденти с други така наречени съсловни закони. За нас би било логично предложените промени да следват логиката на тези съсловни закони, които уреждат взаимоотношенията в дадена гилдия.

На второ място, остава неясен важният въпрос какви ще бъдат образователните изисквания, които ще позволят психолозите да бъдат включвани в регистър, който ще им позволява да работят.

В Здравната комисия не получихме много ясен отговор на тези въпроси, защото и предложените становища имаха различни позиции и защитаваха различни позиции. Изрично трябва да се посочи, че дипломите за магистър за различните направления на приложната психология, получени след едногодишно обучение в даден университет, не могат да легитимират професионалната правоспособност без наличието на бакалавърска степен по психология. Това е позицията на една от важните организации – Академията на Министерството на вътрешните работи, която обучава и работи с психолози.

От друга страна, различните магистърски програми на практика дават специализация в определена приложна област на психологията. Не могат да заменят фундаменталната образователна подготовка по психология, която дава бакалавърската степен. По закон такива кратки магистърски програми например могат да завършат и студенти, чието базово висше образование е различно от психологията. Давам Ви пример: голяма част от хората, които имат бакалавърска степен в областта на педагогиката, поради това че трябваше да има психолози в училищата, имат надградена квалификация в областта на психологията и те бяха назначени като психолози в учебните заведения.

Какво ще стане с тези хора по-нататък? Един въпрос, който педагозите най-вероятно в тази зала биха поставили, и то с основание.

Ето защо част от предложените на вниманието ни становища защитават позицията, че внесеният в Народното събрание Законопроект трябва да бъде подложен на по-широко обсъждане след легитимните организационни и академични структури.

И тук стигаме до третия важен въпрос, който според нас трябва да получи отговор. Защо отново се предпочита формата народни представители да внасят толкова важни законопроекти? Дали защото това дава къса писта за реализация на идеите и законопроектите, или просто се избягва общественото обсъждане в истинския смисъл на думата, когато един законопроект, внесен от Министерския съвет, стои на сайта на Министерския съвет или на съответното министерство и се подлага на истинско обществено обсъждане?

В заключение, имайки предвид важността на темата, ние смятаме, че трябва да се даде шанс на подобен законопроект, но недомислиците, липсата на технологично време за прецизиране на текстовете обрича внесения Законопроект на съдба, която най-вероятно ще бъде като на предходните предложения отпреди три- четири години.

Призоваваме да се отиде към единно калибриране, тоест единни стандарти по отношение на изискванията за бакалавърска, магистърска степен, както и за специализациите. Не е достатъчно, че представляващите – групата, която предлага промените, говори за шест вида специализации или секции, които те искат аргументирано да работят според тематиката. Това е все едно в Закона за съсловната организация на лекарите примерно да дадем право на отделните специалности в медицината да имат съсловни организации – примерно специалистите по хирургия, по ендокринология, по вътрешни болести, по педиатрия и така нататък.

Терапията и интервенциите в областта на психологията и психиатрията са изключително сериозно нещо. Ето защо сдруженията, които се занимават с тази тематика, трябва да работят за преодоляването на дисбалансите в изискванията на стандартите, както и на прескрипциите.

Изводът от тази пандемия, в условията на която живеем все още, е, че нуждата от психологическа и психиатрична помощ ще се засилва, защото едно от основните поражения всъщност е точно в областта на приложното поле на тези специалисти. Ето защо трябва много внимателно да се направи законодателната база.

За съжаление, смятам, че технологичното време на 44-тото народно събрание няма да даде възможност за такъв обществен дебат и изчистване на всички тези проблеми. Благодаря за вниманието.