Антон Кутев

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми вносители на Законопроекта, аз се водя от разбирането, че с този законопроект Вие се опитвате да решите един обществен проблем, който очевидно има смисъл. Тоест има проблем и той трябва да бъде решаван и се надявам, че всъщност намеренията с този законопроект са именно да се разрешат определени недонаправени неща в законодателството.

Един от проблемите, доколкото разбирам след разговори с доста психолози през последните няколко дни е в това, че действително в тази област много хора – психолози, казват, че има по някой път наистина опасна некомпетентност, която би могла да застрашава, включително и човешки животи. Предполагам, че част от това, което Вие искате да правите със Законопроекта, е именно това, тоест по някакъв начин да създадете структурирана организация, която да предпазва от некомпетентността, от хора, които не могат да упражняват достатъчно добре тази професия и да се сложи още една бариера.

Проблемът със Законопроекта според мен е, че ако това е било целта, Вие всъщност точно това не правите с него, защото това, че Вие давате в момента възможността за регулация на сектора в ръцете на една досега неправителствена организация, която би трябвало да изпълнява ролята на саморегулация на сектора, по никакъв начин не променя изискванията към тази некомпетентност и тя всъщност няма как да се пребори с нея – поне по силата на този законопроект.

В него Вие сте записали, че така наречените експертни комисии, които се състоят, доколкото си спомням, от пет членове в различните области, тоест тези пет членове трябва да дадат съответно документ, да разрешат влизането на определен психолог в съответния регистър и правото му да работи. Само че в условията, които Вие сте записали в Законопроекта, се чете всъщност какво трябва да направят експертните комисии? Ами да проверят дали той отговаря на изискванията. А какви са изискванията? Ами да има завършена степен.

Къде отива възможността за регулация на компетентност или некомпетентност?

Може би има нещо такова в това, че етичните комисии впоследствие биха могли евентуално да обсъждат някакви жалби, с които жалби може би да се налага наказание с лишаване – там за година, или нещо такова имаше при Вас, в правилата?! Но така или иначе, освен че давате правата за саморегулация в момента на една от организациите, при положение че има други и че голяма, значителна част от психолозите не участват в нея, Вие според мен просто не решавате основния проблем, заради който правите Закона. Тук проблемът е – по-лесно би било да се реши този проблем, ако вземем да си въведем ред в държавата и да направим така че дипломата за психиатър, психолог да се прави и да я получаваш, когато си гарантиран, че имаш резултат. Да не се окаже сега, че дали тук магистърската степен по психология, без бакалавърска степен, е причина. Аз чух, че професор еди-кой си казал, че не е. Много други психолози казват, че е. Възможно е да има други причини за това да се окаже, че всъщност част от психолозите са некомпетентни. Но при всяко положение, ако ние си подредим образованието и го вкараме в начин, в който да знаем, че не могат да излизат психолози, завършили магистърска степен, които да са опасни или да са вредни, ние ще постигнем повече резултати без тази организация.

Освен всичко друго, ако искате да направите регистър, който да бъде задължителен за една професия, е логично това да се направи към държавна институция, а не да правите от една неправителствена организация държавна институция, защото Вие това правите. Вие упълномощавате да се решават човешки съдби и казвате: ти може да работиш – ти не може.

И сега, това няма как – тази неправителствена организация всъщност, да не ни води до мисълта, че хората, които са говорили с Вас, очевидно лобират за една или друга организация.

Най-малкото, вижте сега – § 1 от Преходни и заключителни разпоредби гласи следното: „В тримесечен срок от влизането на Закона в сила се организира свикването и подготовката на Общо събрание.“ Следващият член казва: „могат да участват всички лица, които предоставят в посочения тримесечен срок заявление за участие, придружено с копие от диплома за завършено образование.“

Винаги съм се опасявал в политиката, когато някой каже, че нещо се прави. Кое се прави? Как се организира Общо събрание? Очевидно някой го организира и лицата, които искат да станат и да имат дипломи, тоест да легализират един вид дипломите си за психолози, за да могат да извършват тази дейност, някъде трябва да подадат своите документи. Тук не пише къде. Очевидно презумцията е, че те ще ги подадат в досегашното НПО, което Вие всъщност искате да одържавите. Друг е въпросът, че тук това не го пише. Те би трябвало вероятно да се сетят за това.

Да не говорим, че в този текст няма отговорност. Ами, ако не се създаде това в тримесечен срок, какво става със Законопроекта, с гилдията и с некомпетентните психолози? Това не е дребно заяждане. Този недостатък вероятно може да се избегне между първо и второ четене, като направим някаква регламентация, в която да е ясно къде се подават. Въпросът обаче е, че то много ясно показва, че всъщност всичко това е направено, за да може една организация да овладее сектора, а тя се представлява от определени хора. Тоест ние с този законопроект създаваме явните условия няколко човека да успеят да овладеят сектора.

И пак казвам, защото нали редът, доколкото разбирам, е експертната комисия, която подава до управителния си съвет и той съответно те регистрира в списък – добре. Тази експертна комисия какво може да направи с некомпетентните психолози, които пък имат съответната диплома? Те като имат диплома, тези са длъжни да ги регистрират.

Как регулираме сектора? С какво помагаме всъщност на основния проблем, който се опитваме да решим?

И затова колегите, които казаха, че това трябва да се отложи, да се премисли и да се направи по друг начин, а не с бързане в края на Народното събрание, според мен са прави. Недейте да бързате! Нищо хубаво няма да излезе от това. Благодаря Ви.