Таня Петрова

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В началото на моето изказване искам да кажа, че аз съм дипломиран психолог и не членувам в Дружеството на психолозите, за което преждеговорившите имат подозрение, че ще бъде правоприемник на всичко, което е намерило отражение в този законопроект.

Законопроектът за регулиране на дейността на психолозите урежда много важни елементи от професията, които ни изравняват с други европейски страни, като удостоверяване, регистрация и публично огласяване на правоспособността на всеки конкретен практикуващ психолог. Без този закон полето на психологията е един разграден двор. Регламентът не само доближава психологическата професия до по-отговорните, като юридическите и медицинските, но и създава механизъм за защита на потребителите, когато те не са удовлетворени от услугата. Законопроектът предвижда да се създаде регистър на правоспособните психолози и само регистриран в него психолог да може да упражнява професията си. Освен да е вписан в регистъра, в който психолозите в момента са 1100, той трябва да е член на Дружеството на психолозите.

Досега липсата на закон не позволява да се прилагат европейски политики и стандарти, които в отделните области на психологията са много напреднали. Законопроектът действително би позволил на едно дружество да се присъедини към европейската научна и практическа област на психологията – психолог ще може да бъде само лице с висше образование по тази специалност и поне бакалавърска степен, ще има стандарти за изпълнение на извършваните психологически дейности, които ще бъдат изготвени съвместно с Дружеството на психолозите и други институции в страната, имащи отношение към психологията. В момента липсва ред за контрол и санкциониране на нарушения. В България има немалко специалисти, които не са завършили психология, нямат необходимата квалификация да осъществяват интензивна намеса в човешката психика, а това със сигурност нанася вреди на хората.

През последните години отношението към психологията се промени. Психологията е наука, която постоянно се развива и следва тенденциите и промените в човешката личност, взаимодействие и среда. Тя не дава рецепти, които са общовалидни, а търси индивидуалния ресурс и отключва възможности според спецификата на личността. Все повече хора разбират вече какво е да се използва психологическа подкрепа, без това да ги слага в каквато и да било категория от онези с предразсъдъците.

Отивайки на психолог, те не отиват просто да заявят своите проблеми, тревоги, въпроси, нито отиват да бъдат порицани или осъдени, психологът е специалистът, който открива заедно с клиента причините за проблемната ситуация, състояние, криза. Двамата заедно начертават и пътя за изход с конкретни задачи, промени, избори. Работата продължава дълго дори и извън кабинета, защото чрез психологическата подкрепата човек се учи на нови, по-продуктивни стратегии.

От казаното до момента от уважаваните преди мен колеги стана ясно, че Законопроектът е съобразен със спецификата на психологическата дейност, която в различни свои варианти допуска и изисква различни критерии за качество. В съответствие с демократичните традиции на съвремието и потребностите на съсловието Законопроектът стимулира привличането и участието на широк кръг специалисти в саморегулацията на професията, които да внесат своя опит и знания при дефинирането на най-издържаните стандарти, подхождащи за всяко отделно психологическо направление. За реализацията на Законопроекта след неговото приемане – има разработена, действаща в момента, това го разбрахме, секционна структура, състояща се от шест секции, обезпечени кадрово с излъчени председатели и членски състав.

Уважаеми колеги, старото нормално вече не съществува и това се отразява безспорно на психиката ни. Професор Михайлов каза, че над 800% се е увеличило търсеното на психическа помощ спрямо началото на 2019 г., работи се за повече устойчивост в помощ на хората, особено по време на пандемията, с консултации за психично здраве при променените условия на труд.

Социалните мрежи са новите модерни зависимости за младите хора. Ако доскоро в обществото се говореше за наркозависимост, днес спокойно можем да говорим и за киберзависимост. Има реална зависимост от виртуалното пространство, но не бива да се забравя, че зависимостта се проявява да запълни друг дефицит в живота – тя се базира на промяната в биохимията. В мрежата човек може да получи вълнения, очаквания, признания, а оттам илюзорно приемане, внимание, всичко. Съвсем реално виртуалното изтръсква от нас адреналин, допамин, после търсим всичко отново и отново, защото действията, които ни го дават, всъщност са много прости – само един клик и малко щракване по клавиатурата. Това пристрастяване е по-трудно осъзнато за разлика от хазартната зависимост, алкохолната, наркотичната, трудността от масовостта на пристрастяването и тя не се преодолява без намесата на специалист.

Актуален днес е и въпросът: създава ли пропаст виртуалното пространство между децата и родителите? Пропастта е породена не само от виртуалното пространство, тя е в ценностите, променени в дълбочина в последните години. Днешните деца са много различни от децата преди 30, дори 20 години, затова много поведенчески модели са неработещи и родителите се нуждаят от нови, съобразени с индивидуалните характеристики и особености на техните деца. Разликата между новото поколение и това от нашите години е в пъти различна. Родителите трудно се ориентират в този свят, дори изпитват неудобство от дезорганизацията си и затова отхвърлят мястото, в което децата функционират и общуват. Децата смятат родителите си за неразбиращи и се съмняват в авторитета им по тази линия.

Всичко това допълва аргументите за необходимостта от този законопроект. Ние сме убедени, че предстои много сериозна дискусия и днес в тази зала ние отваряме тази дискусия. Законопроектът е само на първо четене и ние представяме неговата философия. Общественото обсъждане предстои и този законопроект вероятно на второ четене в мандата на това Народно събрание няма да бъде приет. Затова аз апелирам: всички, които имат отношение по темата, да дадат своите предложения между първо и второ четене, за да се избегнат недостатъците – бяха назовани част от тях.

По отношение на това защо група народни представители са вносители, аз питам кое министерство трябва да внесе подобен законопроект? Съществени и сериозни предложения вероятно ще дойдат от самата гилдия на психолозите. Да, има много критични мнения, но аз общувах в тези дни с много психолози, които подкрепят идеята и са с голямо очакване на този законопроект. Всичко е технология между първо и второ четене. Аз Ви призовавам да подкрепите Законопроекта на първо четене и да се включите активно в предложенията до приемането му на второ четене.