Таско Ерменков

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Вземам отношение по нашето предложение, като само искам да Ви напомня, че преди около пет минути приехте в § 14, че разликата между кумулативната цел, с която определяме и прогнозните енергийни спестявания според алтернативните мерки, се разпределя между задължени лица от частния сектор и потребители. Освен всичко друго приехте, че алтернативните мерки трябва да определят отговорностите на органите на изпълнителната власт, участващи и изпълняващи лица и по прозрачен начин трябва да се определят енергийните спестявания. Това е и смисълът на нашето предложение. Защото в сегашния чл. 23, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност пише: „За подпомагане изпълнението на националната цел за енергийна ефективност за всички отопляеми и/или охлаждани сгради държавна собственост, използвани от държавната администрация, ежегодно се предприемат мерки за подобряване на енергийните характеристики на поне 5 на сто от общата разгъната застроена площ“.

Този текст, както виждате, е пожелателен. В него няма особени изисквания. Той е от жанра „само храната ще спаси света от гладна смърт“. Няма нищо конкретно, няма нищо, което да отговаря на точките за това, че трябва да бъдат конкретни целите и по прозрачен начин да се отчитат.

Именно поради това ние предлагаме мерките, които трябва да предприеме държавата по собствените си сгради, да бъдат свързани със специално изготвени конкретни планове за обновяване поне на 5% от общата разгъната застроена площ, като бъде точно написано кои сгради по тези 5% ще бъдат обновени, по какъв начин, какви средства ще са необходими за това. Предлагаме тези средства да бъдат включени в съответните институции. Както в момента е написано в ал. 1 на Закона – ще изпълняват някаква цел, но с какви пари, откъде ще дойдат парите, по какъв начин това ще се случи, не е уточнено.

За пореден път сме свидетели на това, че държавата разпределя много добре задълженията върху задължени лица, които не са държавата, и ги задължава те да предприемат мерки. Нещо повече, по-нататък ще приемете едни доста солени санкции за онези от задължените лица, които не си изпълняват задълженията, но няма да приемете нищо, защото не са предвидени санкции за онези от държавните институции, които не си изпълняват задълженията. Получава се така, че държавата вместо да дава пример със собствената си политика върху собствените си сгради по начин, по който ще бъде ясен, прозрачен и финансиран и ще покаже как се правят мерки по енергийна ефективност, тя отново прехвърля отговорността върху частния сектор, върху потребителите и не прави нищо по отношение на собствените си сгради. Тоест пожелателно си е написала, че трябва да предприема мерки, но конкретно какво ще прави, кога ще го прави, дали ще го направи, какви ще са последствията, ако няма да го направи, не са описани в Закона.

Ще Ви кажа какви са последствията, защото ако тя не изпълни своите алтернативни мерки, това означава, че няма да бъде изпълнена кумулативната цел и това означава, че Европейската комисия за пореден път ще започне да ни налага санкции за това, че не си изпълняваме задълженията според европейското законодателство.

Именно поради тази причина ние предлагаме този текст. Както виждам, няма голямо желание да бъде подкрепен от управляващото мнозинство, за съжаление. Това е и причината да се въздържаме по текстовете на предложения ни Закон за изменение и допълнение на Закона за енергийна ефективност.

Няма как да подкрепяме една политика на държавата, която е едностранна, която не е балансирана, която не е свързана с това да изпълнява собствените си ангажименти.

Разбираме, че Законопроектът е важен, разбираме, че се намираме в наказателна процедура и това е единствената причина, която ни кара да гласуваме само „въздържал се“, а не да се възпротивим на цялата философия, тъй като, пак казвам, не може държавата да бъде мащеха за частния сектор и да не предприема никакви ангажименти по отношение на собствените си задължения. Благодаря Ви.