Докладчик Красимир Ципов

Благодаря, госпожо Председател.

По § 22 има предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители:

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 21:

„§ 21. Член 33с се изменя така:

„Чл. 33с. (1) Притежателят на валидно разрешение за пребиваване като лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, има право на престой на територията на Република България като втора държава членка за срок до 90 дни в рамките на всеки период от 180 дни.

(2) В случаите по ал. 1 приемащото предприятие в първата държава членка веднага след приемането на лицето уведомява компетентните органи на първата държава членка и на Република България за планираното преместване по вътрешнокорпоративен трансфер в предприятие на територията на Република България, в рамките на срока на валидност на разрешението, издадено от първата държава членка.

(3) В случаите по ал. 1 компетентните органи на първата държава членка, уведомяват Република България за планирания престой, неговата продължителност и начална и крайна дата и представят следните документи:

1. валидно разрешение за пребиваване;

2. редовен паспорт или заместващ го документ;

3. доказателства за осигурено жилище;

4. задължителна медицинска застраховка;

5. трудов договор;

6. документ, доказващ че приемащото предприятие и предприятието, установено в третата държава, принадлежат към едно и също предприятие или група предприятия, легализиран съгласно българското законодателство и придружен със заверен от нотариус или от дирекция „Консулски отношения“ при Министерството на външните работи превод на български език;

7. документ, легализиран съгласно българското законодателство, удостоверяващ, че чужденецът притежава необходимите професионален опит и квалификация за заемане на съответната длъжност;

8. декларация от работодателя, че са спазени условията на труд и заплащане и че те не са по-неблагоприятни от условията за българските граждани за съответната категория труд.

(4) Планираният престой по ал. 1 може да се осъществи след изтичане на срока за възражение от страна на дирекция „Миграция“ пред първата държава членка, който не може да бъде по-дълъг от 20 дни от получаване на комплектуваното уведомление.

(5) Възражението по ал. 4 може да бъде направено, когато не са спазени условията по ал. 3, т. 5, 6, 7 или 8, представените документи са били придобити чрез измама или са преправени, както и когато е достигната максималната продължителност на вътрешнокорпоративен трансфер по ал. 1 или по чл. 33п, ал. 2.

(6) В случай на възражение по ал. 4 дирекция „Миграция“ уведомява компетентните органи на първата държава членка и приемащото предприятие в първата държава членка. Когато мобилността не е започнала, лицето няма право да работи в Република България като част от вътрешнокорпоративен трансфер. Когато мобилността е започнала, директорът на дирекция „Миграция“ или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, незабавно да прекрати всякаква трудова заетост и да напусне територията на Република България, в случай че:

а) дирекция „Миграция“ не е била уведомена за планирания престой по ал. 2;

б) дирекция „Миграция“ е направила възражение срещу мобилността съгласно ал. 5;

в) дирекция „Миграция“ е отказала дългосрочна мобилност по чл. 33т, ал. 1;

г) издаденото разрешение на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, или разрешението за дългосрочна мобилност се използва за цели, различни от тези, за които е издадено;

д) са отпаднали основанията, въз основата на които е била разрешена мобилността;

е) изтече срокът на издаденото от първата държава членка разрешение за пребиваване или първата държава членка го е отнела по време на мобилността в Република България.

(7) В случаите на издадена заповед по ал. 6 дирекция „Миграция“ изпраща искане до първата държава членка за приемане на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, и когато е приложимо – на членовете на неговото семейство.

(8) Когато до Република България като първа държава членка, издала разрешение на лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, е отправено искане от втора държава членка, която е разгледала молба за краткосрочна или дългосрочна мобилност на чужденеца, Република България позволява незабавно и без формалности повторно влизане на чужденеца на територията на страната и когато е приложимо – на членовете на неговото семейство, в един от следните случаи:

1. втората държава членка не е била уведомена за планирания престой;

2. втората държава членка е направила възражение срещу мобилността;

3. втората държава членка е отказала дългосрочна мобилност;

4. издаденото разрешение на лицето, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, или разрешението за дългосрочна мобилност се използва за цели, различни от тези, за които е издадено;

5. отпаднали са основанията, въз основата на които е била разрешена мобилността;

6. изтече срокът на издаденото от Република България разрешение за пребиваване или Република България го е отнела по време на мобилността във втората държава членка.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23, който става § 22:

„§ 22. Член 33т се изменя така:

„Чл. 33т. (1) Притежателят на валидно разрешение за пребиваване като лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, има право на престой за повече от 90 дни на територията на Република България като втора държава членка, ако отговаря на условията за достъп до пазара на труда съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

(2) На притежателя на разрешението по ал. 1 се издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 1030/2002, като в полето „забележка“ се отбелязва „mobile ICT – мобилност при ВКТ“.

(3) Дирекция „Миграция“ информира компетентните органи на първата държава членка, когато издава разрешение за мобилност при вътрешнокорпоративен трансфер.

(4) Първата държава членка информира Министерството на вътрешните работи, когато отнеме разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер.

(5) Приемащото предприятие информира дирекция „Миграция“ за евентуални промени, засягащи условията, въз основа на които е била разрешена мобилността, когато Република България е втората държава членка.

(6) Притежател на разрешение за лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, подава лично в дирекция „Миграция“ или в отдел/сектор/група „Миграция“ при Столичната дирекция на Министерството на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи заявление по образец, съгласно правилника за прилагане на закона, към което прилага документите по чл. 33п, ал. 6, както и копие на разрешението за пребиваване, издадено от първата държава членка за целите на вътрешнокорпоративния трансфер. В тези случаи не се изисква виза по чл. 15, ал. 1.

(7) В административното производство за получаване право на пребиваване в случаите по ал. 1 се прилага чл. 33п, ал. 5 – 12,17 – 20 и 22.

(8) До вземането на решение по подадено заявление лицето по ал. 1 има право да работи на територията на Република България, при условие че срокът по чл. 33с, ал. 1 и срокът на валидността на издаденото от първата държава членка разрешение не са изтекли, както и когато заявлението е комплектувано в цялост.

(9) Притежателят на валидно разрешение за пребиваване като лице, преместено при вътрешнокорпоративен трансфер, издадено от първа държава членка, с разрешен престой, по-кратък от 90 дни, може да подаде заявление за разрешение за пребиваване за повече от 90 дни на територията на Република България най-малко 20 дни преди края на първоначално разрешения престой. Заявление за дългосрочна мобилност не може да бъде подадено по същото време като уведомление за краткосрочна мобилност.“

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 24 да бъде отхвърлен.

Предложение от народния представител Георги Гьоков и група народни представители.

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено в нов § 32.

Комисията предлага да се създаде нов § 23:

„§ 23. В чл. 40, ал. 1, т. 2 думите „20 – 22, както“ се заменят с „20 – 22 и 26, както“.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 24.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 26, който става § 25.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27, който става § 26:

„§ 26. В чл. 46 се правят следните допълнения:

1. В ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „освен когато заповедта по ал. 2, т. 3 е издадена на основание сериозна заплаха за обществения ред“.

2. Създава се ал. 5:

„(5) Когато жалбата срещу заповед по ал. 2, т. 3 не спира изпълнението на заповедта, но съдържа обосновани твърдения за наличие на съществен риск по чл. 44а, ал. 1, съдът служебно може да спре предварителното изпълнение по реда на чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс при постъпване на жалбата. До произнасянето на съда мярката не се изпълнява.“

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 28, който става § 27.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 28:

„§ 28. Създава се нов чл. 48а:

„Чл. 48а. (1) Наказва се с глоба от 1000 лв. работодател – физическо лице, което:

1. не уведоми дирекция „Миграция“ за прекратено трудово правоотношение на чужденец съгласно чл. 24и, ал. 19, чл. 24к, ал. 21 и чл. 33к, ал. 20;

2. наеме чужденец, който притежава валидна виза, но няма издадено разрешение за пребиваване.

(2) За нарушения по ал. 1 на работодател – юридическо лице се налага имуществена санкция в размер на 3000 лв.

(3) При повторно нарушение по ал. 1 имуществената санкция е в размер на 9000 лв.“

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 29:

„§ 29. В § 1 от допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. В т. 1е след думата „работодател“ се добавя „или от чужденец“.

2. В т. 1и думите „Разрешение за сезонен работник“ се заменят с „Разрешение за пребиваване с цел заетост като сезонен работник“.

3. Точка 5 се изменя така:

„5. „Служби за административен контрол на чужденците“ са дирекция „Миграция“, отдел/сектори/групи „Миграция“ при Столична дирекция на вътрешните работи или областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“

Комисията предлага да се създаде нов § 30:

„§ 30. В Закона за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 9 от 2011 г.; изм., бр. 56 от 2018 г.) в § 65 от преходните и заключителните разпоредби думите „т. 1, буква „д“ (относно чл. 10, ал. 1, т. 19) и“ се заличават.

Комисията предлага да се създаде наименование „Преходни и заключителни разпоредби“.

Комисията предлага да се създаде нов § 31:

„§ 31. Започналите и неприключили до 31 май 2021 г. производства по предоставяне на решения и издаване на разрешения за пребиваване и работа на граждани на трети държави по Закона за чужденците в Република България и по Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност се довършват по досегашния ред.“

Комисията предлага да се създаде нов § 32:

„§ 32. За периода от 13 март 2020 г. до 31 декември 2021 г. отсъствието от територията на държавите – членки на Европейския съюз на чужденец, получил разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване не е основание за налагане на принудителна административна мярка по чл. 40, ал. 1, т. 6.“

Предложение от народния представител Искрен Веселинов и група народни представители:

„Създава се нов § 31:

„§31. Разпоредбите на чл.14б се прилагат до 31.12.2021 г.“

Комисията не подкрепя предложението.

По § 31 има предложение от народния представител Красимир Липов и група народни представители.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на народния представител Маноил Манев, направено по реда на чл. 83, ал. 5. т. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 33:

„§ 33. В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (обн., ДВ, бр. …) се правят следните изменения и допълнения:

„1. В чл. 7 ал. 2 се изменя така:

„(2) Продължителното пребиваване е за срок от пет години или до искания от лицето срок, ненадвишаващ пет години.“

2. В чл. 10 след думите „който не е гражданин на Европейския съюз“ се поставя запетая и се добавя „упражнил е правото си на свободно движение“.

3. В чл. 12, ал. 4 думата „Картата“ се заменя с „Документът“.

4. Създава се чл. 12б:

„Чл. 12б. Директорите на дирекция „Миграция“, СДВР, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица издават или отказват издаването на документи за пребиваване на лицата по чл. 9а и 10.“

5. В чл. 16 се създава ал. 7:

„(7) Директорите на дирекция „Миграция“, СДВР, областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица издават или отказват издаването на удостоверение на лицата по ал. 1.“

6. В чл. 19:

а) в ал. 1 и 2 думите „карта за постоянно пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „документ за пребиваване“;

б) в ал. 3, 4 и 5 думите „Картата за постоянно пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза“ се заменят с „Документът за пребиваване“;

7. В § 1а от допълнителните разпоредби:

а) алинея 4 се изменя така:

„(4) Лицата по ал. 1 – 3, които са влезли законно и желаят да пребивават на територията на Република България за период, по-дълъг от три месеца, подават заявление лично в дирекция „Миграция“ или в областните дирекции на МВР по местопребиваване за издаване на документ за пребиваване по реда на този закон. Лицата, които са влезли до края на преходния период, подават заявлението в срок до три месеца от влизането им на територията на Република България, а членовете на техните семейства, които са придобили това качество след края на преходния период, подават заявление в срок до три месеца от влизането им на територията на Република България.“;

б) в ал. 6 думата „разрешение“ се заменя с „документ“;

в) в ал. 8 след думите „Правото на“ се добавя „продължително или“;

г) алинея 9 се изменя така:

„(9) На лицата по ал. 1, на които е било разрешено продължително или постоянно пребиваване и които в рамките на преходния период или на една година след неговото изтичане не са подали заявление за издаване на документ за пребиваване на картов носител, се налага глоба в размер от 50 до 300 лв. и им се издава документ за пребиваване съгласно изискванията на този параграф.“;

д) в ал. 10 думите „предоставяне на“ се заменят с „издаване на документ за“;

е) в ал. 11 думите „Разрешенията за пребиваване по ал. 4 – 7 и ал. 9“ се заменят с „Документите за пребиваване по ал. 4 – 7 и ал. 9“.

По § 32 има предложение от народния представител Красимир Ципов и група народни представители.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 32, който става § 34:

„§ 34. В Закона за българските лични документи (обн., ДВ, бр. …) в чл. 59 се правят следните изменения и допълнения:

1. В ал. 2:

а) в т. 7а думите „една година“ се заменят с „до три години“;

б) създава се т. 14а:

„14а. разрешение за продължително пребиваване на чужденец с отбелязване „студент“, в случаите по чл. 24в, ал. 4 от Закона за чужденците в Република България – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до две години;“

в) в т. 18 думите „до 5 години“ се заменят с „от 5 години или до искания от лицето срок, ненадвишаващ 5 години“.

2. В ал. 4, т. 1 думите „до 5 години“ се заменят с „от 5 години или до искания от лицето срок, ненадвишаващ 5 години”.“