Нигяр Джафер

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Аз няма да правя ретроспекция на сагата с организационните решения, които бяха взимани по време на пандемията, така както направи професор Михайлов. Ние смятаме, че внасянето, дискусията в Комисията по здравеопазването и последващото решение днес са еманация на политическото надцакване в България.

Днес, когато трябва да сме обединени около това, че българските граждани трябва да чувстват грижата на институциите, включително грижата на хората в най-високата институция в една парламентарна държава, ние не можем да дадем послание ясно и еднозначно, че ние работим с мисъл за тяхното здраве и обезпечаване на мерките, свързани с пандемията. Примерът е много прост – една опозиционна сила внася Проект за решение във връзка с обезпечаване на достатъчно количество ваксини. Управляващото мнозинство, преформатирайки това решение, се опитва да изземва тази инициатива, да си припише заслугите за това, правейки го по начина, по който го прави през целия този мандат. За съжаление, този пример, тази еманация на политическо надцакване стана емблема на работа на това Народно събрание, и не само на това издание на Народното събрание. Има обаче много по-резонни въпроси и те са следните:

Какъв е прагматичният ред, по който един препарат получава разрешение? Акцентите в дебата вчера в Здравната комисия трябваше да бъдат следните: че процедурите са две – централизирана и национална, че може да се направи изключение и да се върви по национална процедура, но с изключения, а тези изключения, когато не е разрешено национални регулаторни органи да вземат решения, са ясно разписани при продукти с иновативна формула, при продукти, които са на основата на биотехнологии, и продукти, които касаят превенция, профилактика, в случая – ваксини. Защото ваксинацията, уважаеми колеги, се прилага в частта на така наречената първична профилактика и там е ясно разписано, че не може да се отива по този ред на регулация, а трябва да се мине през централизираната процедура. Тоест органът, който трябва да се произнесе, е Европейската агенция по лекарствата – ЕМА.

Ето защо мисля, че приличаше на този парламент, както и на Здравната комисия, да вземе консенсусно решение, че България, спазвайки правилата за безопасност и ефективност, трябва да осигури достатъчно количество ваксини на своите граждани с цел овладяване на пандемията и гарантиране на безопасност на своите граждани. Иначе е ясно, че медицината е наука, основана на доказателства. Всички продукти трябва да минават пълния път на клинични изпитвания. Ние всички сме наясно, че и разрешените досега продукти всъщност са получили разрешение под условие, тоест не е завършен целият цикъл например по клинична фаза III и IV на нормалното изпитване и че са направени компромиси. Въпреки всичко има достатъчно натрупан опит, който дава възможност да се направят изводите от приложението на тези продукти.

Що се отнася до продуктите например за терапия, защото и в момента няма открит специфичен продукт за терапия, за разлика от тези за профилактика, и там приложението е малко на ръба на правилата, защото приложението предимно е оф лейбъл или пък по типа състрадателна употреба. Имайки предвид всички тези компромиси, беше правилно да се отправи едно послание може би за първи път в края на това Народно събрание от цялата Комисия по здравеопазването, както и от Народното събрание, че с грижа за хората се възлага на Министерския съвет, спазвайки правилата, които са определени от регулаторните органи, да направят всичко възможно да обезпечат достатъчно количество ваксини.

За съжаление, работата на това Народно събрание ще завърши така, както започна – с разнопосочни послания, непредвидимост, прецакване и изземване на инициативи, когато те са добри, с валяка на мнозинството. Това не е добро послание и добър завършек на Четиридесет и четвъртото народно събрание, казвам го със съжаление. Няма да призовавам към разум, защото се видя, че той като че ли не е възможен. Надявам се, следващото Народно събрание да бъде така комплектовано, че да коригира тези грешки, които се допуснаха. Както казва народът: „А дано, ама надали.“ Благодаря за вниманието.