Георги Йорданов

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Уважаеми доктор Поповски, овладейте емоциите.

Колеги, почти година и вече година сме в пандемия, непозната поне за нашето поколение в нашата страна. За съжаление, една година ние мислехме, че нещата ще приключат по-бързо. Поне така са вирусните инфекции. Една година, както каза господин Атанасов, вероятно някои я броят като трета вълна, не е важно коя вълна е, но в момента господин Атанасов е абсолютно прав – ние сме в пик. Ние сме в един пик на вирусната инфекция, който е нормален пролетен пик. За съжаление, никой не дава панацеята за справяне с пандемията и никой не казва кога ще можем да се отървем от това общочовешко зло.

Каква е ситуацията в момента – поне в Европа? Централна Европа е пламнала. За първи път Чехия е в хуманитарна криза. Търси легла за хоспитализиране на болни с COVID в съседни страни – Германия, Швейцария. И те могат да ѝ осигурят: Германия – 20 легла, Швейцария – 200 легла. Разбирате за какво става дума. Една пета от Италия е с COVID. Отлагат месните избори за есента. Не знаят и за кога ги отлагат и как ще ги проведат. За другите страни няма да говоря, ясни са Ви.

Какъв е пътят за справяне с пандемията? За съжаление, на този етап нямаме терапевтичен план, който да е точен, ние все още експериментираме. Превенцията – единствено с ваксинопрофилактиката. Всички са разбрали това нещо и затова ваксините не стигат.

Мисля, че нашето правителство, на което дадохме всичките права да преговаря за доставка на ваксини, за приемане на мерки в извънредната епидемична обстановка, не можа да се ориентира правилно. То се предовери на Европейската комисия. Ние мислехме, че ще има една справедливост за България, като бъдат осигурени пропорционален брой ваксини. За съжаление, това не става.

Буквално вчера бяхме свидетели на изявление от Държавния департамент на САЩ, в което се каза: „Докато не се ваксинират американските граждани, една ваксина няма да напусне Америка.“ Под сурдинка, такива изявления има във Великобритания. Разбирам тяхното тежко положение, но и ние сме в това положение.

Вече беше казано, че ваксините в България не стигат. Ваксинационният план не може да бъде изпълнен. И тук не ми се ще да коментирам изявлението на министъра на здравеопазването, който каза, че колективният имунитет – 70% ваксинация на българските граждани, ще бъде постигнат юни месец. С този темп досега – 260 хиляди души първа ваксинация, само 46 хиляди души втора ваксинация, ние няма да можем да постигнем и след 40 години ваксинационния план.

На всичко отгоре, уважаеми колеги, оказва се, че този имунитет не е траен, той не е за цял живот. Вероятно есента ще се наложи нов процес на ваксинация на българските граждани, защото засега се счита, че имунитетът е около шест месеца. На всичко отгоре единият от щамовете, така известен като нигерийкия щам, не се поддава на ваксиниране, не се поддава на превенция с ваксини. Но така или иначе единственото нещо, което можем да направим в момента, което е предложено от научната област, е ваксинирането.

Какво можем да направим? В света има над 70 ваксини, които се разработват и в една или друга степен се предлагат. Ще започна от тези, които са най-слабо известни – индийските ваксини. По данни от сутринта единствената страна извън Индия, която е закупила ваксини, е Гана. Явно, че там не можем да разчитаме на сериозен продукт. Остават Китай и Русия. Китайците обаче се ориентират към страните от Персийския залив и Южна Америка. Не мисля, че те имат възможност и поне според мен не проявяват значителен търговски интерес за доставяне на необходимото количество ваксини, което не достига в страните от Европейския съюз.

Остава най-близката до нас страна – това е Русия. Не лобирам за руската ваксина, но това е практическото, с което може нещо да бъде направено. Както вече беше казано, Унгария, Словакия, Австрия не само искат да закупят необходимия, недостигащ брой ваксини, те искат да ги произвеждат. Австрия в момента планира, и е в напреднала фаза, завод за производството на ваксини на база на договорки с руската страна.

Тук идва въпросът: колко ние се грижим за българския народ; дали ще вземем точката от Закона и ще продължим това, което ни предлага Политическа партия ГЕРБ – да започнем консултации с Европейския съюз, ако някоя ваксина бъде одобрена, ама може ли пак да сключим договор? Да, ние имаме такъв договор. Да, ние имаме уточнените количества, те са предостатъчни за България. Да, ние дадохме парите, които са необходими не за закупуване на ваксината, а за инвестиция за разработването ѝ, но ваксините ги няма. Ако ние се грижим, трябва максимално бързо да се опитаме да доставим необходимите като количество ваксини за българските граждани. За добро или за лошо, колкото на някои да не им се иска, в момента те могат да бъдат само от Русия. Това са фактите.

Какви са точните технологии? Ние предлагаме да възложим на българското правителство да влезе в преговори, да види възможностите, да види цена, ако трябва, и всичките други технологични подробности, но това е, за съжаление, към момента единственият начин за осигуряване на необходимия брой ваксини. Иначе, влизайки в едни консултации – ама бихте ли ни дали, ама ако имате, бихте ли ни дали, ние обричаме на липса на превенция българските граждани.

В този момент, когато е пламнал светът, не можем да си позволим това нещо. Пак казвам, може да не се харесва откъде са ваксините, нека и от другаде да има, но те трябва да са достатъчни и всеки български гражданин, който има желание да се ваксинира, да има възможност да го направи. Благодаря Ви. (Частични ръкопляскания от „БСП за България“.)