Галя Бърдарска

Съжалявам, господин Иванов, но трябва малко да Ви опонирам. РЗИ мери действително, прави мониторинг за качеството на водата, но те не определят цената на водата. Когато има отклонение от Наредба № 9 по някой показател, те предупреждават водоползвателите, че водата не трябва да се пие, тоест тя вече не е с питейни качества и цената не трябва да бъде отговаряща на вода за питейно ползване. В такъв случай цената трябва да бъде за непречистена вода.

Има селища, които са с многогодишни отклонения в качеството на водата – да не Ви ги споменавам. Фактически с радиоактивност не е само Хасково, хасковски села. Имаме изследвания на едно хасковско село – не искам да го цитирам, радиоактивността е четири пъти  над нормата. Предложихме съвсем опростена схема на филтриране и коагулация на МРРБ, за да решим този проблем на това селище, обаче беше отказано.

От 1989 г. Хасково има технически проект на бившата Водоканалпроект за водоснабдяване от Доспат – Въча, имаше ERP до Пловдив, където водопроводът можеше да се направи с европейски средства от Доспат до Пловдив. Сега има ERP за Хасково и с тези европейски пари можеше от Пловдив до Хасково, Симеоновград и още други селища – Харманли, да се водоснабдят от Доспат – Въча с качествена вода, а не тази вода да напуска нашите граници, но това не се използва. Тук не е виновна КЕВР, защото инвестициите са големи, а това е липса на добро управление на водните ресурси в нашата страна, в резултат на които са водните кризи, и липса на добро управление на питейното водоснабдяване.

Срам ме е, но ще Ви кажа: навсякъде в чужбина на международни конференции ме питат защо в България загубите на вода са едни от най-големите в Европейския съюз. Директивата за питейните води от миналата година – новата Директива от 16 декември 2020 г., за първи път в директива се цитират страни. И знаете ли кои са тези страни с най-големи загуби на вода? България, Румъния и Унгария, тъй като нямало инвестиции за намаляване на загубите.

Ами вижте колко пари взехме по Оперативна програма „Околна среда“, по други – по ИСПА, по други програми, Кохезионни фондове, включая и публични средства, държавни средства се вложиха и с колко се намалиха загубите на вода? Направете сметка между бизнес плана преди и сега в бизнес плана какви нива са загубите.

Аз мисля, първо, че преди да се пристъпи към този бизнес план, всички ВиК-а вероятно ще направят какъв е процентът на изпълняемостта на предишния бизнес план. Залагат се инвестиции, особено в новия бизнес план трябва да се отразят дългосрочните материални активи, капиталови разходи, които след това се отчитат в цената на водата, амортизационни отчисления и така нататък. Как ще ги прогнозират до 2026 г. ежегодно тези прогнозни дългосрочни материални активи, за да изчислят вече и амортизационните числа, и цената на водата, като сега 14 ВиК дружества трябва 1 млрд. 700 млн. лв. да усвоят европейски средства до 2023 г.? Досега аз не съм чула да е стартирало строителство с тези пари. Имам чувството, че ние пак ще загубим – както първият период на европейско финансиране, пак ще загубим средства. Благодаря за вниманието.