Александра Стеркова

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин Министър, уважаеми колеги! При откриване на 45-ото народно събрание Христо Иванов каза: „Парламентаризмът се състои и от вар, и от тухли, защото именно в тях много често се съдържа нашата история.“

Днес представям на Вашето внимание една история, много близка до тази – сградата на Учредителното събрание на Третата българска държава. Опазването на културно-историческото наследство и сградите – недвижима културна ценност, всъщност и културата ни като цяло, за съжаление, не са били приоритет на последните правителства. През годините сме се нагледали на огромен брой бутафорни реставрации на недвижими културни ценности, които осакатяват и израждат оригиналните визия и дух.

На 25 юни тази година е публикувана обществена поръчка с предмет „Изпълнение на строително-монтажни работи на обект, реконструкция и обновяване на музей „Възраждане и учредително събрание“.“ Следваща открита процедура – през 2014 г. за изготвяне инвестиционен проект. В документацията нито по първата, нито по втората поръчка, са предвидени ограниченията по Закона за културното наследство, нито изобщо неговата приложимост.

Цялата процедура и в двете поръчки се възлага и е завършена вече в първата си част като стандартен проект за обикновена сграда, която не носи особена стойност за гражданите, извън за живущите в нея.

Тук трябва да се отбележи, че все пак инвестиционният проект е преминал през съгласуване в Националния институт за недвижимо културно наследство през 2015 г. доста формално, съдейки по заданието и наличната документация. Впечатление обаче прави обстоятелството, че сградата е недвижима културна ценност с национално значение съгласно съгласувателно писмо на НИНКН, а съгласно акт за публична общинска собственост тя е такава с местно значение.