Иван Хиновски

Уважаема госпожо Председател, уважаеми господин министър Личев, уважаеми колеги! Искам да изразя нашето отношение по темата. То е представено доста широкоспектърно, защото нещата са много сложни. Но като цяло изразявам нашето негативно отношение към пасивността на държавата и в частност на Министерството на околната среда и водите по темата за отпадъците, която е изключително важна, високотехнологична тема, подчертавам, за Европа и за света.

Дами и господа, страни като Нидерландия и Германия се борят за внос на отпадъци от Китай. Нидерландия изгради най високотехнологичната топлоцентрала с комбинирано производство, базирано на отпадъци от Китай, която произвежда топлинна енергия и захранва топлофикациите на Амстердам и на серия градове на цена 20 евро на мегаватчас срещу 60 евро на Топлофикация „София“. Представяте ли си за какво става дума?

Затова в тези страни се поддържа стандарт и един от приносите за това в тези страни да има високотехнологично производство на енергия са именно отпадъците, в частност битовите отпадъци. Разбира се, аз не смесвам отпадъците с опасните отпадъци, това е съвсем отделна тема, която трябва да бъде третирана много внимателно.

Липсата на държавна политика в тази област аз я свързвам и искам да изтъкна изрично пасивността на държавата и регулаторните документи по отношение на разликата между целевите проценти за рециклиране, които стават от 65 – 2030 г. на 75 – 2035 г. в Рамковата директива за битовите отпадъци.

Другата цел, забележете, максимално депониране 10%. Задаваме въпроса, енергетиците основно, но не само енергетиците: какво стана с тези 35%, дами и господа? Това е обемът на отпадъците, които са обект на третиране от кръговата икономика и поне половината от тях е за производство на евтина енергия за бита, за индустрията.

В България нищо не се говори в нито един нормативен документ на Министерството на околната среда за това тези отпадъци дали са ресурс или не за нашата индустрия и за нашата енергетика. Искам да ви кажа, че има вече толкова напреднали технологии. Всички казват: да, могат да се изгарят, могат да се изгарят. Има примери на беземисионно преработване също на тези отпадъци чрез газификация. Има много примери на такива заводи, които вече работят и в Турция, и в Западна Европа. Въпросът е, че ние нищо не казваме. В нашата стратегия, в нашите нормативни документи ние не говорим за този отрязък от 35% от отпадъците, които стоят така. За нас е най-лесно да ги депонираме, но това струва много на обществото.

Смятам, че е абсурд да се внася Законопроект за забрана на внос на отпадъци от трети страни. Това е ретроградна идея, когато виждаме какво се случва около нас не само в страните от Европейския съюз, но и в други страни. Отпадъкът, битов или индустриален, дами и господа, е ресурс и на него все повече ще разчита бъдещата кръгова икономика, за която ние почти нищо не говорим и нямаме нито едно предложение в Плана за устойчивост, който го обсъждаме.

При предстоящото обсъждаме ние ще поставим и този въпрос. Би трябвало този ресурс да намери място в нашите планове за мощностен баланс, за развитие на енергетиката и особено на топлофикациите, защото след 2035 г. ние почти няма да имаме вече газ. Може би е много оптимистично, но към 2050 г. ще имаме само възобновяема енергия и отпадъци за беземисионно производство на енергия.

Искам да засегна и темата за казуса с ТЕЦ „Бобов дол“, който днес се оказа, че е много горещ картоф. Аз искам да попитам господин министъра: направихте ли проверка и контрол на действията на РИОСВ дали са верифицирали изпълнението на препоръките? И ако те са изпълнени, защо продължава забраната за работа на двата блока в ТЕЦ „Бобов дол“? Защото това може да значи някакъв друг тип поръчка, която може да доведе и вече има ефект върху борсата. Не го защитавам по никакъв начин, категорично заявявам, че трябва да се спазват всички изисквания, но това е въпрос, който според мен витае в общественото пространство като неясен. Изпълнени ли са препоръките към ТЕЦ „Бобов дол“? Благодаря.