Найден Зеленогорски

Уважаема госпожо Председател, господин Министър, колеги! Както вече казаха няколко колеги от нашата парламентарна група – на „Демократична България“, ние ще подкрепим актуализацията на бюджета на първо четене, както подкрепихме и промените в бюджета за Националната здравноосигурителна каса и НОИ.

Защо правим това? Очевидно е, че Бюджет 2021 се нуждае от актуализация и поради проблемите с пандемичната криза, и поради необходимостта от това да се справим с новата вълна на COVID-19, която вече става все по-силна, и с евентуалните проблеми вследствие на евентуална бежанска криза в България. Вече виждаме, че има необходимост от това да заздравим нашите граници, да създадем добра организация, за да не допуснем нашето общество да бъде разтресено от такава криза.

Същевременно проблемите на хората от социално уязвими групи – на първо място, пенсионерите, които в момента са около 40% от живущите трайно в България, изпитват изключителни проблеми и те са на нивото на екзистенц-минимума за оцеляване, за възможност да продължат едно нормално съществуване. Същото се отнася и за социално уязвимите групи – за проблемите на млади семейства, нуждата от средства за здравеопазването, за образованието, за всички сфери.

Защо се стигна дотук? Много пъти сме говорили и доста колеги казаха – всъщност в България няма проблем с липса на средства, в България пари има. Проблемът е, че те се харчат по абсолютно неефективен, неефикасен и в много случаи престъпен начин. Няма как да не кажа като човек, който все пак има значителен опит и се е занимавал сериозно със строителство, че да възложиш 8,7 милиарда ин хаус, при положение че при обществени поръчки, направени честно, средно цените падат между 20 и 25%, тоест при едни честни, прозрачни и законни процедури за извършване на определено строителство, услуги или каквато и да е дейност вероятността тези 9 милиарда да паднат на около 7 милиарда е твърде голяма. Тоест, когато говорим за липса на пари, ако бяха направени законно тези обществени поръчки, най-вероятно 2 милиарда щяха да останат. Тези 2 милиарда можеха да отидат и за пенсионерите, и за здравеопазването, и за образованието, и за други сфери, които изпитват хроничен недостиг.

Така че големият проблем оттук насетне – бих искал да благодаря и на министър Василев, и на министър Петков, и на други министри, които започнаха много внимателно да контролират детайлите по харченото на българските пари. Оказа се, че има много течове, оказа се, че в много случаи контролната система не работи или работи целенасочено с идеята да удари някой политически опонент или някой кмет, който не е от „нашите“.

Всъщност като бивш кмет няма как да не кажа, че в България, ако трябва да дадем един добър знак към обществото, че нещо се прави, първите заподозрени са кметовете. Изненадващо защо, при положение че по високите етажи на властта се харчат милиарди, без да е ясно дали са по законова процедура, или са на ръба на закона.

Така че главното, и това, което направи министър Василев, министър Петков и останалите колеги, е, че контролните механизми започнаха да функционират, че започнахме да се вглеждаме в детайлите и се опитваме да харчим парите ефективно и по закон.

Сега няколко думи за българските общини. Очевидно е, че българските общини изпитват хроничен недостиг на средства – доста неразплатени задължения, които варират в стотици милиони. Имаше проблеми със собствените приходи, миналата година особено. Тази година тези проблеми са преодолени до известна степен, но въпреки това съществуват. Има натрупани дефицити и струва ми се, че би било добре, макар че ние ще подкрепим на първо четене този законопроект за актуализация на бюджета за 2021 г., да се направят корекции по отношение на българските общини.

Ние имаме готовност да внесем предложение, съвсем смислено, без да искаме на всяка цена да разбалансираме бюджета. Напротив, просто искаме да дадем шанс на българските общини, които също са на първа линия по справяне с корона кризата, да бъдат по-ефективни. Те нямат необходимите средства, за да се справят с тази изключително тежка задача.

Госпожа Симеонова току-що мотивира и предложението за земеделието, вероятно ще има и други такива. Хората, ангажирани в областта на културата – все едно дали на държавен, на общински бюджет, или самонаети, изпитват огромни проблеми, свързани с много сериозното изоставане на заплатите на хората в тази област.

Всъщност инвестицията в човека е най-важната инвестиция – инвестиция в неговото здраве, в неговото образование и в неговата култура. Ако нямаме образовано, културно и здраво общество, вероятно нямаме почти нищо, защото и всички магистрали да построим, и всички инфраструктурни проекти, в края на краищата трябва да има хора, които да могат да реализират потенциала си в рамките на тази територия.

Съвсем накрая – надявам се, че тези, които ще продължат и ще подготвят бюджета за 2022 г., трябва да вземат сериозни решения за смели инвестиции в Северозападна България, в Северна България, за сериозно вглеждане в проблема с магистрала „Хемус“, със скоростните пътища от Ботевград до Видин и от Велико Търново до Русе, с тунела под Шипка и Петрохан, защото в момента в Северна България се създава една четвърт от брутния вътрешен продукт на страната. В София се създава 40%, както говорихме с господин министъра в Комисията. Въпросът обаче е: как да направим така, че смелата регионална политика да намали рязко диспропорциите между българските райони? Не да се борим с последствията за това, че огромна част от българското население се премества в София, а да направим така, че хората да могат да останат там, където са се родили, там, където искат да живеят, там, където е техният корен. Налага се много сериозно да се помисли по този въпрос.

На финала ще кажа, че това минава и през финансова децентрализация, за която говорим почти четвърт век, за това част от парите да остават там, където са създадени, както е модерният подход в държавите, към които се стремим – силни градове, силни региони, деконцентрация на властта и финансова децентрализация. Благодаря.