Таня Андреева

Госпожо Председател, уважаеми колеги! Определено ковид кризата се отрази изключително много на българското здравеопазване. То показа всъщност неговите недъзи, които са стаени от години. И ако кризата се отрази на българския народ като цяло, тя извади на показ всички недостатъци на здравеопазването ни. Опитахме се да има известни компенсации и 1000 лв. за българските медици на първа линия. Всъщност нека да си кажем истината: това е една втора от заплатите в някои специалности – пулмолози, инфекционисти, анестезиолози получават по 1000 лв. Всъщност Вие удвоихте по време на кризата техните заплати и, разбира се, в момента е немислимо тези заплати да бъдат свалени наполовина. Затова, безспорно, актуализацията на бюджета на НЗОК е абсолютно необходима и ние трябва да я подкрепим.

Триста и шестдесет лева за българските сестри на практика са половината от тяхната заплата, която е близка до минималната. Защо години наред ние оставихме българските лекари и медицински сестри в това унизително положение – да стигнем до една пандемия, която всъщност отрази дефицита в редица специалности?

Ние нямаме пулмолози, ние нямаме анестезиолози, ние нямаме интернисти, затова на първа линия през изминалата година всъщност работиха младите лекари без специалности и се наложи лекари, които нямат нищо общо с вътрешни болести, а бяха хирурзи, дерматолози, ортопеди, да лекуват българските граждани. Оттам и лошият резултат, и първото ни ниво по смъртност.

Всъщност ние сме длъжници на българските пациенти, но сме изключителни длъжници на българските лекари и огромни длъжници на българските медицински сестри, защото оставихме тази специалност в последните години да си отиде! Много български сестри се пенсионираха и всъщност 50% от нашите медицински сестри са над 60-годишна възраст!

И тук малко цифри относно лечението на децата в чужбина, което, безспорно, всички ние трябва да подкрепим, защото българските деца имат нужда от тези скъпоструващи медикаменти както за лечение в България, така и за лечение в чужбина. Докато е работил Фондът за лечение на деца в чужбина, средно на година за лечение в чужбина са се изпращали между 350 и 415 български деца на стойност около 7 млн. лв., платени от Фонда за лечение в чужбина. През 2020 г. – от януари до септември, за лечение в чужбина са изпратени 197 български деца. От 400 в предишните години тази цифра пада на 200, два пъти по-малко. Два пъти по-малко ли се разболяват българските деца, които имат нужда от лечение в чужбина? И сумите, изплатени за лечение на деца в чужбина, падат на 850 хил. лв. за деветте месеца на 2020 г. В този смисъл определено приветствам 90% от изразходваните за шестмесечието разходи за лечение на деца в чужбина и абсолютно наложително е тази сума да бъде увеличена.

Така че, колеги, ще Ви моля, ние ще подкрепим това предложение – подкрепете го и Вие, но трайното решение за българските деца е да можем да ги лекуваме тук в България, да използваме иновативни методи за лечение, да финансираме скъпоструващо лечение тук в страната, да развиваме българската медицина и най-накрая да направим така, че педиатрията да бъде една желана специалност. И, ако може, повече да не гоним българските лекари и медицински сестри в чужбина, за да не се налагат подаянията от 1000 лв. в условията на криза. (Ръкопляскания от ДБ и „БСП за България“.)