Велико Минков

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители! Конституционният съд вече е отсъждал в Дело № 5 от 2001 г., че мандатът на народните представители започва да тече от момента на избирането им – от деня на избирането им. В този смисъл, ако един депутат иска да бъде освободен предсрочно, трябва да подаде оставката си пред Народното събрание, а не пред Централната избирателна комисия.

Мотивите за моята оставка са предимно лични, но все пак ще използвам повода да Ви споделя откъс от книгата с интервюта с Атанас Буров на Михаил Топалов Памукчиев. В този откъс авторът пита банкера относно най-великите българи.

Цитирам съкратено: „Кой е бил най-велик от тях, този, който Вие обичате и тачите?“

Буров отговаря: „Най-велик е бил Христо Ботев, след него Левски, Бенковски, Панайот Волов.“

Памукчиев озадачено пита: „Защо слагате и Панайот Волов? Защо не Тодор Каблешков, Захари Стоянов?“

Буров: „Питате ме, господин Памукчиев, защо слагам Панайот Волов в числото на четиримата най-велики българи? Слагам го, защото само той, само той – единственият човек в българската история, се отказа от поста си, от правата си, от славата, от суетата, от всичко за Отечеството, за България, когато го избират за главен апостол на Четвърти революционен окръг – Гюргево, един прост караабаджия от Копривщица – Георги Бенковски, а Панайот Волов го взема за свой помощник. И после, като вижда, че този прост караабаджия е гений, че е роден да е водач, пълководец, че е по-добър и по-достоен от него, предава нему своите пълномощия, той минава на втора линия, а Бенковски излиза начело.“

„Такъв случай в световната история няма!“ – казва Буров.

Това е един-единствен случай и това го прави българинът от Шумен Панайот Волов!

Уважаеми колеги, моето име може да е Велико, но моят случай не е на Панайот Волов.

Колеги народни представители, ако имате възможността, бъдете велики българи! Благодаря. (Ръкопляскания.)