Момчил Иванов

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! Уважаеми господин Гюров, никой от тази зала, убеден съм, никой от тази зала не отрича необходимостта от това да бъдат създадени предпоставки за ограничаване на възможността за заразяване и за предприемане на мерки за ограничаване на тази пандемия.

Моето изказване също ще бъде ориентирано предимно като юрист, като човек, който се занимава дълги години с право. Ако приемем в този вид това решение, както го предлагате, това означава, че ние следващата седмица от парламентарната група на „Има такъв народ“ следва да помислим и да внесем едно предложение за изменение на Правилника по отношение на клетвата, която полага всеки народен представител, и тя да гласи: „Заклевам се да спазват законите и Конституцията на България, ако имам зелен сертификат.“ (Шум, смях и ръкопляскания.)

Аз не знам, наистина не знам, дали се замисляте за какво правно безумие става дума в момента? Ако се приеме това решение в този му вид, това означава аз наистина да си скъсам дипломата, да скъсам дипломите на всички мои студенти, на които съм преподавал, и да им кажа повече да не се занимават с право.

Оттеглете това предложение в този му вид, обмислете го, дайте да не бързаме!

Тук наистина става въпрос за един много сериозен въпрос. Когато се излагаха мотивите в началото, когато представяхте този Проект на решение на Правната комисия, Вие го обосновахте предимно с това, че голяма част от хората вече в България са ограничени и са задължени да прилагат зеления сертификат. Колеги, тези хора са задължени на базата на административни актове, на базата на административни актове от съответните началници на ведомства – министри, директори и така нататък. В момента ние искаме със закон, с решение на Народното събрание, позовавайки се, мотивирайки се на административни актове, които нямат нищо общо с волята на залата, да въведем този зелен сертификат като задължителен.

Въпросът тук е много по-сериозен, тъй като става въпрос за противоборството на две конституционни права – правото на труд и правото на безопасен труд. Но моето лично мнение е, че този въпрос не би следвало да се решава с решение на Народното събрание. Тук трябва да се помисли за законови изменения било то в Закона за здравето, за безопасни условия на труд, било то в Кодекса на труда. Така че не прибързвайте с един толкова спорен дебатиран проблем. Моля Ви да го оттеглите, да се обмисли и тогава да влезе отново в залата. Благодаря.