Докладчик Виктор Насър

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги!

„ДОКЛАД

относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 47-102-01-2, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2021 г.

На свое редовно заседание, проведено на 19 януари 2022 г., Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите.

Законопроектът, представен от заместник-министъра на икономиката и индустрията Димитър Данчев, има за цел да въведе в националното законодателство изискванията на Директива 2019/2161 на Европейския парламент и на Съвета от 27 ноември 2019 г. за изменение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета и на директиви 98/6/ЕО, 2005/29/ЕО и 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на по-доброто прилагане и модернизирането на правилата за защита на потребителите в Съюза.

Предвидени са индивидуални средства за защита на потребителите, претърпели вреди от прилагането на нелоялни търговски практики от търговци, като се дава възможност на потребителите да претендират за намаляване на цената или за обезщетение.

Допълват се критериите, по които Комисията за защита на потребителите ще извършва преценка кога дадена търговска практика е нелоялна, например всяко предлагане на стока в една държава членка като идентична на стока, предлагана на пазара в други държави членки, когато тази стока има значителни разлики в състава или характеристиките, освен ако това не е обосновано от законосъобразни и обективни фактори.

Предложени са критерии за налагането на глоби и имуществени санкции, като се отчитат естеството, тежестта, мащабът, продължителността и честотата на нарушението, както и всяко средство за защита, предоставено от търговеца на потребителите за причинената вреда, финансовите ползи и избегнатите загуби.

Със Законопроекта се предвижда увеличаване на размера на глобите и имуществените санкции за нарушения на разпоредбите на Закона за защита на потребителите особено по отношение на „широко разпространените нарушения“ и на „широко разпространените нарушения със съюзно измерение“, които са предмет на мерки за координирани дейности по прилагане на законодателството за защита на потребителите по Регламент 2017/2394. Имуществената санкция за „широко разпространено нарушение със съюзно измерение“ е в размер до 4% от оборота, реализиран от търговеца за предходната финансова година в съответната държава членка или във всяка една от държавите членки, участващи в координираната дейност, а в случаите, когато няма информация за оборота, ще се налага имуществена санкция в размер от три до 920 000 лв.

Разширява се приложното поле на Закона за защита на потребителите, така че да обхване и предоставянето на „безплатно“ цифрово съдържание (цифрово съдържание, предоставено срещу лични данни) и на цифрови услуги, за да се осигури защита на потребителите на цифрово съдържание и цифрови услуги при договори, сключени от разстояние и извън търговския обект.

Регламентират се изискванията към онлайн местата за търговия и се предвиждат специфични изисквания за предоставяне на информация на потребителите, преди да бъдат обвързани от предложение за сключване на договор и за предоставяне на информация по отношение на нелоялните търговски практики и договори, сключени от разстояние и извън търговския обект, с цел намаляване на регулаторната тежест за бизнеса.

Контролът по изпълнението на Закона се възлага на Комисията за защита на потребителите.

Предвидените изменения не водят до необходимост от допълнителни финансови средства и няма да имат въздействие върху държавния бюджет.

Законопроектът отговаря на изискванията на Закона за нормативните актове, Указа за неговото прилагане и на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

В свое писмено становище от Сдружение „Храни и напитки България“ изразяват несъгласие с разпоредбата на чл. 190н, ал. 3 и 4, и по-конкретно с „възможността за едно и също нарушение търговецът да бъде наказан два и повече пъти“, а за констатирано нарушение да се налага наказание върху оборота на всички свързани лица.

В хода на публичното обсъждане Яна Иванова – изпълнителен директор на Сдружението, аргументира искането им да отпаднат посочените текстове, като подчерта, че противоречат на европейското право и дават правомощия на Комисията за защита на потребителите да налага санкции на база на оборот на дружества, които не са извършили нарушение, и за дейност извън територията на Република България.

В отговор от Министерството на икономиката и индустрията подчертаха, че е необходимо прецизиране на текста на ал. 3, така че да е ясно, че санкцията е до 4% върху оборота, реализиран в държавите, които са засегнати от нарушението.

В хода на дискусията професор Румен Гечев изрази убеденост, че интересите на българските потребители трябва да бъдат защитени независимо от тежестта на санкцията, която преди всичко трябва да има дисциплиниращ ефект, и попита как наказващият орган ще изчислява размера на наказанието. В отговор бяха изчерпателно посочени предвидените критерии за това.

След представяне и обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за“ – 11, без „против“, и „въздържал се“ – 5 народни представители.

Въз основа на гореизложеното Комисията по икономическа политика и иновации предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите, № 47-102-01-2, внесен от Министерския съвет на 3 декември 2021 г.“ Благодаря Ви.