Костадин Костадинов

Господин Председател, това е горе-долу текстът, всъщност не горе-долу, а изцяло текстът на Проект на декларацията, която обсъждахме от сутринта до обяд. Както добре знаете, защото и Вие присъствахте на по-голямата част от разговорите, и останалите представители на отделните парламентарни групи в Народното събрание, ние успяхме да се обединим около всички тези точки, с изключение на една, за която ние от ВЪЗРАЖДАНЕ имахме възражение. Тя е втората точка, която звучи по следния начин: „Подкрепя партньорите и съюзниците си в Европейския съюз и НАТО при обсъждането на пакет от мерки, включително санкции, с цел деескалация на конфликта.“

Нашето становище е, че санкции не бива да има. Нашето становище е, че в този конфликт България ще понесе щети, които ще са сериозни икономически щети, за които към настоящия момент не виждаме някой да се е загрижил за това кой ще ги плаща. Те ще бъдат щети, които ще бъдат както за държавата, така и за гражданите. Ще бъдат както колективни и публични, така и частноправни. Кой ще ги плаща?! Дали в българския национален интерес е да приемаме декларации, с които на практика вземаме страна в конфликта? (Силен шум и реплики.)

Добре, щом е естествено, отговорете ми кой ще плаща? Ние не сме тук на състезание да декларираме верноподаническия си васалитет. България е независима държава. Тази независима държава трябва да си взема решенията сама. Ако в нашия национален интерес е да наложим санкции, ще ги наложим. Искам някой да излезе тук и да ми обясни: каква точно е ползата на България от налагането на санкции, в резултат на което ще загубим ние. Каква точно е ползата от санкции, в резултат на които ще нарушим обтегнатите отношения и без това от години вече с Русия? Кой печели от това? България ли печели?! Какво печелят българските граждани, какво печели българският народ? Кому е нужно това?

Защо в крайна сметка, след като имаше изготвен доста по-компромисен текст, зад който ние бяхме готови да застанем, и застанаха всички останали, без ГЕРБ в един момент, защо е нужно да се създава подобно напрежение? Какъв е доводът? Другите били приели. Ние на състезание ли се намираме? Чакаме да ни каже някой какво трябва да направим ли? Решението наше ли е, или някой друг го взема? И не, не сме на война, защото Украйна не е член на НАТО, ако някой излезе и почне да обяснява как имаме някакви ангажименти. Каквито са ни ангажиментите към Русия, такива са ни и към Украйна – никакви! (Силен шум и реплики.) Никакви!

Не трябва да забравяме следното нещо: там има наши сънародници, за които никой досега не е обелил и дума. (Реплики от ГЕРБ-СДС: „Как да не е обелил?“)

Никой не е обелил дума досега. (Силен шум.) Не бива да има такова лицемерие в тази ситуация, защото в момента там има и мобилизирани българи. Някой постави ли въпроса за това? (Реплика от „Продължаваме Промяната“: „Да.“) Никой не е поставял въпроса.

Без реплики, ако обичате. После си вземете думата и кажете това, което имате да кажете. Говорете с факти, защото фактите са следните: България за последните осем години, откакто е кризата в Украйна, защото тя е от осем години, девета влезе вече, не е поставяла досега нито веднъж, нито веднъж, нито веднъж – за трети път ще го кажа, на официално ниво въпроса за правата на българите и за правото им на самоопределение. Всички други държави го направиха. Унгария го направи – европейска държава – членка на НАТО; Румъния го направи – европейска държава – членка на НАТО; Гърция, която има само няколко хиляди останали гърци – и колко са гърци, това е друга тема. Тя го постави този въпрос последно миналата седмица. Говореше за това, че нейните сънародници трябва да бъдат с гарантирани право на живот и защита в евентуален конфликт. А ние днес, когато коментирахме този текст, имаше обструкции за това дали да се използва думата „сънародници“, защото, видите ли, някой можел да каже нещо. Кой да каже нещо за това, че имаме сънародници в Украйна? Имаме ли? Имаме. А някой от тях са и български граждани освен това.

Това всичкото, което в момента коментираме, е един парад на лицемерието. Да, има нарушение на международното право. Факт! Да има агресия. Факт! Както имаше агресия от страна на Съединените щати в последните 30 години навсякъде по земното кълбо.

Терминологията, която днес използва Путин, е същата, която използваше преди Клинтън, а след него и Буш – едно към едно, включително и с мотивировката им на техните военни действия – високоточни удари, които няма да нанесат щети на цивилни обекти. Все едно слушам през 1999 г. изказването на Клинтън за атаката срещу Югославия – високоточни удари, няма да има щети на цивилни обекти. Този филм сме го гледали. Това имперско лицемерие също ни е добре известно. България беше 45 години част от един друг външнополитически блок и съюз, и съюзи. Вечни съюзи няма, има вечни интереси. Къде са българските интереси в момента?! Имаме ли ние интерес да участваме в този конфликт и какво печелим? Нищо. Какво губим? Много губим! Губим!

А тук понеже сега чух реплика „свободата“ – свободата ние сме я загубили преди години, защото, ако бяхме свободна държава, сега нямаше да обсъждаме тук декларация с мотива, че другите приеха, а пък ние още не сме. С кого се състезаваме? Що за лицемерие е това?!