Андрей Михайлов

Благодаря Ви, господин Председател!

Уважаема госпожо Александрова, изказванията по заглавието са един инструмент – удобен инструмент, за повтаряне на доводите от първо гласуване.

На практика си изказваме това, което преди две седмици изговорихме оттук. Също така имахме възможност в многочасови заседания в Правната комисия да кажем същото. Така че, нека не превръщаме изказванията по заглавието в едно дублиране на дебата от първо гласуване.

Може би две неща са особено важни по заглавието – съдбата на съдиите в Специализирания наказателен и Специализирания апелативен наказателен съд, и съдбата на делата. Всъщност зад всички тези дебати, които ще чуем днес в тази зала, се крият само тези два въпроса. Ние сме особено загрижени и за двата. Какво ще стане с делата? Както неведнъж заявихме, нашата задача е нито едно от тези производства да не бъде прекратено или да не започне от своето начало. Това е основна задача, предполагам, за всички от управляващата коалиция, в това съм сигурен, дълбоко се надявам и от опозицията.

По отношение на съдбата на съдиите. Нито веднъж не сме изказвали становище – нито тук, нито в Правната комисия, за това, че искаме по някакъв начин да гоним, за разселваме съдии. Сега предполагам ще ги чуем от Вас или от Вашите колеги тези доводи. Никога не е била това целта и Законопроектът, който ще разглеждаме в момента, съвсем не цели този резултат. Така че предлагам – нека се ограничим в нашето говорене, особено по заглавието, за това какво се цели в този закон, как международни организации ще ни наблюдават, санкционират.

Правосъдието в Българя по отношение на борбата с организираната престъпност няма да изчезне, също така и по отношение на борбата с корупцията, не че специализираното правосъдие блестеше в борбата с корупцията по никакъв начин – взимам повод да го кажа. Дори представителите на прокуратурата признаха, че това е основният дефицит. Така че нека се ограничим в тези изказвания. Благодаря.