Александър Ракшиев

Благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми колеги, аз в моето изказване ще Ви разкажа нещо от моя предишен живот.

Преди да вляза в парламента, аз прекарах 10 години в бизнеса, убеждавайки чужденци да купуват продукти и услуги, изработени от българи във фирми, основани от българи. Когато работиш това, което работех аз, ти на ежедневна база общуваш с чужденци по телефон, по имейл, по видеоконференция. В един момент чужденецът ти задава един въпрос: ти откъде си? И във фирмите те учат как да отговаряш на този въпрос. Казват ти така: ако е американец, ти му кажи: аз съм европеец и там общо взето разговорът ще свърши, защото той не се интересува наистина откъде си.

Обаче ако срещу теб е европеец, те учат да отговаряш, че си от България, обаче да създадеш усещането, че фирмата не е българска. Хората се притесняват да рекламират своите брандове като български. Защо се случва това? Защото репутацията има значение и репутацията на българските регулатори не е добра, защото, когато един чужд инвеститор иска да направи инвестиция в България, той ще започне проучването си от медиите.

В медиите какво ще прочете за Комисията за защита на конкуренцията според Вас? Нека Ви разкажа какво ще види първо и според мен какво ще му направи впечатление – 2018 г. ще види сделката за ЧЕЗ, която всъщност е блокирана от Комисията за защита на конкуренцията. Какво ще прочете в медиите той ? Ще прочете, че този блокаж е много лошо мотивиран от Комисията, ще прочете, че Комисията блокира сделката, въпреки че не е пристигнало нито едно отрицателно становище, и също така ще прочете, че изглежда, решението не е било справедливо.

За този конкретен казус той ще прочете отново в медиите през 2022 г. – сега месец февруари, ще прочете, че фирмата, на която тогава са отказали сделката да придобие ЧЕЗ, всъщност осъжда Комисията за защита на конкуренцията и съдът потвърждава, че това решение не е било справедливо.

Какво ще види след това в медиите? Аз не претендирам къде е истината, казвам Ви историята такава, каквато човек ще я види през медиите. Ще прочете „Нова Броудкастинг Груп“ и сделката за нея от 2018 г., ще види, че един чешки милиардер, международен инвеститор, е искал да купи тази група и ще види, че отново Комисията за защита на конкуренцията му отказва сделката и отново ще прочете, че мотивите са били незадоволителни, и ще прочете, че не е постъпило нито едно отрицателно становище по тази сделка. Той ще проследи хронологията, ще види какво е станало и няколко месеца по-късно сделката се осъществява. Ще каже: а, чакай да видя кой е купувачът. Вече не е чешкият милиардер. Купувачът е български бизнесмен, близък до властта. И в този момент чуждият инвеститор какво ще си каже: тук май има политически риск, аз, ако инвестирам в България, ще имам политически риск!

Какво е политическият риск – да обясня за хората, които не са запознати. Това е рискът ти да не постигнеш максимален резултат на своята инвестиция заради особеностите на политическата система в държавата, в която инвестираш. Това е нещо, което хората го гледат, защото този инвеститор гледа едновременно България, Чехия, Полша, Унгария, има си някъде един сравнителен анализ и в него пише различни работи. Срещу България пише: висок политически риск, което означава, че при равни други условия човекът няма да избере България, няма да докара тук инвестицията си, няма да докара тук производството си, няма да открие работни места в България, няма да развива нашата икономика. Ще отиде някъде с по-малък политически риск.

Какъв е пътят да се справим с този проблем, защото той вреди на българската икономика? Ами, пътят е чрез подобряване на репутацията на нашите институции. Защото аз съм сигурен, че в КЗК работят добри професионалисти, които стотици пъти са взимали правилни решения, обаче петната в репутацията стоят. Тези петна трябва да бъдат изчистени, за да дадем възможност на КЗК да започне да гради репутацията си наново, на чисто, с нов състав, за да може някой ден хората, които работят това, което аз работих преди, да не се притесняват да казват откъде са. Благодаря Ви. (Бурни ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)