Докладчик Милко Пенев

„ДОКЛАД

относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 47-202-01-32, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2022 г.

На свое извънредно заседание, проведено на 10 юни 2022 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 47-202-01-32, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2022 г.

На заседанието присъстваха заместник-министърът на здравеопазването госпожа Невена Цанкова, председателят на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса доцент Васил Пандов, управителят на НЗОК професор доктор Петко Салчев, представители на Министерството на финансите, съсловните организации в сферата на здравеопазването, синдикатите и на пациентските организации.

Законопроектът и мотивите към него бяха представени от председателя на Надзорния съвет на НЗОК доцент Васил Пандов, който запозна народните представители с основните финансови параметри, заложени в предложените изменения на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г.

В становището на Българския лекарски съюз се изразява принципна подкрепа за предлагания законопроект, като се подчертава, че предвиденото увеличение на средствата за болнична медицинска помощ няма да бъдат достатъчно за адекватно увеличение на трудовите възнаграждения на лекарите, работещи в болничната помощ.

Представителят на Българския зъболекарски съюз доктор Валентин Павлов информира народните представители, че със Законопроекта не се предвижда увеличение на средства за дентална помощ. Беше обърнато внимание, че между първо и второ гласуване на Законопроекта тези проблеми следва да бъдат решени, за да може лекарите по дентална медицина да предоставят навременна и качествена грижа на българските граждани.

Българската асоциация на зъботехниците настоява да се обсъди възможността медицинското изделие „тотална зъбна протеза“ да бъде финансирано от бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Беше отбелязвано, че за пореден път в бюджета на НЗОК здравноосигурителните плащания за дентална помощ гарантират заплащането на клиничния етап от дейностите по възстановяване функцията на дъвкателния апарат, но не и на лабораторния етап. От Асоциацията подчертаха, че в случай, че Законопроектът бъде приет без промяна в тази част, пациентите ще трябва да заплащат изцяло изработката на зъбните си протези.

Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България счита, че част от допълнителните приходи следва да бъдат разпределени и за първична извънболнична медицинска помощ, и за специализирана извънболнична медицинска помощ. Предлага се заплащането на ваксинопрофилактиката по национални програми да бъде изравнено с това на ваксинопрофилактиката, покривана от Националната здравноосигурителна каса.

В писменото становище на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България и Българската генерична асоциация се изразява принципна подкрепа за предлагания законопроект, като същевременно се посочва, че следва да се предвидят допълнителни средства за здравноосигурителни плащания за лекарствени продукти. Отбелязва се, че бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за заплащане на лекарства за 2022 г. е по нисък от нетните разходи на НЗОК през предходната година и не отчита обективните тенденции за нарастване на брутните здравноосигурителни плащания на НЗОК за медикаменти.

В хода на дискусията членовете на Комисията по здравеопазването обсъдиха предлаганите в Законопроекта финансови параметри и отправиха въпроси във връзка с конкретния размер на допълнителните средствата по отделните здравноосигурителни плащания, с осигуряването на средства за медицинското изделие „тотална зъбна протеза“ и относно увеличението на щатните бройки и на заплатите на служителите на Националната здравноосигурителна каса.

Част от народните представители посочиха, че увеличаването на финансовия ресурс само по себе си няма да доведе до съществена промяна във функционирането на здравноосигурителната ни система, че със Законопроекта не се изпълняват обявените от правителството политики и механизми за адекватно разпределение и разходване на средствата от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и че липсва финансирането за увеличение на трудовите възнаграждения на лекарите и медицинските сестри в болничната медицинска помощ.

Друга част от членовете на Комисията посочиха, че в условията на различни по своето естество кризи не би могло да се предложи бюджет на реформите. В актуализацията и на трите бюджета се съдържа пакет от антикризисни мерки, които да помогнат на българските гражданите и на бизнеса в този труден за всички период. Отбеляза се, че проблемите в здравеопазването са много и са натрупвани в годините назад и не е реалистично да се очаква за по-малко от шест месеца всички тези проблеми да намерят своето решение. Въпреки това, правителството полага усилия, в рамките на финансовите възможности на държавата, да започне решаването на част от тях. Беше подчертано, че между първо и второ гласуване на Законопроекта следва да се обсъдят основните проблеми и да се потърсят възможностите за тяхното разрешаване в полза на всички български граждани и на участниците в системата на здравеопазването.

Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: „за“ 11, „против“ 5, „въздържал се“ 3, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2022 г., № 47-202-01-32, внесен от Министерския съвет на 8 юни 2022 г.“