Уважаеми колеги! Господин Председател, ако ме познавате малко повече, аз рядко съм се изказвал от тази трибуна, тъй като смятам, че в това Народно събрание понякога има прекалено много емоции, които са вредни, а пък аз от моя скромен обществен опит знам, че емоциите, особено в политиката, са много вредно нещо. Затова се обръщам към колегите – специално колегата Георги Георгиев аплодираше много въодушевено преди малко.
Колеги, ще мине и това. Емоциите не са най-доброто нещо в случая, повярвайте ми. Животът не свършва нито с този парламент, нито с това правителство. Нека да избягаме от тези емоции.
По отношение на споменаването ми от колегата Иво Атанасов. Да, аз вчера бях прекалено откровен с Вас. Вие знаете, че това винаги е било така и Ви казах: да, господин Тошко Йорданов каза, че Вие сте емоционален човек и ако смятате, че това решение сте го взели под някаква емоция, сте добре дошъл. Това ли беше разговорът?! Можете да потвърдите.
Сега, аз от уважение към Вас, наистина имам уважение към всички колеги, които решиха да напуснат и да поемат по друг път, няма да пресъздам един разговор от неделя с Вас, тъй като това би взривило цялата зала и би дало друг ракурс въобще на всички тези, които стоят там, отзад в залата, зад БСП. От уважение няма да го направя.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк: