Докладчик Стоил Стоилов

Благодаря Ви, господин Председател.

„СТАНОВИЩЕ

на Комисията по здравеопазването относно Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2020 г., № 139-02-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 16 април 2021 г.

На свое редовно заседание, проведено на 31 март 2022 г., Комисията по здравеопазването разгледа и обсъди Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2020 г., № 139-02-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 16 април 2021 г.

На заседанието присъстваха Омбудсманът на Република България, професор доктор Диана Ковачева, заместник-министърът на здравеопазването доктор Петър Грибнев, управителят на Националната здравноосигурителна каса професор доктор Петко Салчев, представители на съсловните организации в сферата на здравеопазването и на пациентските организации.

Докладът беше представен от професор Ковачева, която информира народните представители, че защитата на правата на гражданите в здравеопазването е сред приоритетите в работата на институцията през 2020 г., преминала под знака на COVID-19. В условията на обявеното извънредно положение, а впоследствие извънредна епидемична обстановка, са въведени редица противоепидемични мерки, с които много граждани изразяват несъгласие, като смятат, че те нарушават техни права и свободи. Редица въпроси, на които се търси решение в последните години, отново са поставени на вниманието на омбудсмана както от граждани, така и от пациентски, професионални, съсловни организации и медицински персонал.

Докладът на омбудсмана традиционно разглежда и систематизира проблемите, отчитайки постъпилите жалби и сигнали, като в същото време институцията внимателно следи за обществените реакции и се самосезира в случаите на нарушени или застрашени граждански права и свободи.

Професор Ковачева поясни, че през 2020 г. в администрацията на омбудсмана са постъпили 870 жалби и сигнали, свързани с нарушени права в здравеопазването, което представлява с 30% повече спрямо жалбите през 2019 г. и с 43% повече от постъпилите през 2018 г. Делът на жалбите и сигналите, свързани с права в здравеопазването към общия брой постъпили жалби, бележи трайно нарастване през последните три години: 2018 г. – 4,71 %, 2019 г. – 5,16 %, и 2020 г. – 6,57 %.

В рамките на годината са отправени 312 препоръки по повод 557 жалби и сигнали, свързани със защита правата на гражданите по време на пандемията от COVID-19 и въведените в тази връзка противоепидемични мерки; проблеми при издаване на болничен лист за карантина; временно прекратяване на медицински дейности и нарушен достъп до медицински услуги; нарушен достъп до лекарствени продукти; заплащане на тестовете за COVID-19; нарушаване на противоепидемичните мерки и с несъгласие с въведени ограничения за влизащите в страната български граждани.

Професор Ковачева посочи, че пандемията от COVID-19 постави на изпитание здравеопазването на страната и изведе на преден план редица проблеми и рискове, което освен увеличаване на средствата за здравеопазване налага и необходимостта от реформиране на системата.

Омбудсманът смята, че предприемането на мерки за промоция на здравето и профилактика на болестите е важно условие за предотвратяване възникването на тежки заболявания и увреждания, което налага необходимостта от разширяване на скрининговите изследвания за ранно откриване на социално значими заболявания. От друга страна, ограничаването на достъпа на гражданите до специалисти, както и до медико-диагностични изследвания чрез въведените от Националната здравноосигурителна каса лимити в извънболничната и болничната помощ, създава предпоставки за нарушени права на здравноосигурените лица и следва да отпадне.

За поредна година не е намерено решение на проблема с незаплащането или заплащането в недостатъчна степен с публични средства на медицински изделия и скъпоструващи консумативи, което поставя пациентите в риск и застрашава както правото им на достъп до здравеопазване, така и възстановяването на тяхната трудоспособност и възможностите за живот в добро здраве.

Според омбудсмана е уместно да бъдат обсъдени и регламентирани възможности за осъществяването на здравни грижи в дома на пациента от медицинските специалисти от амбулатории за здравни грижи. Следва да се предприемат спешни мерки за решаване на проблемите, произтичащи от липсата на достъп на гражданите до продължително лечение, палиативни грижи и здравни грижи, а също така и до рехабилитация с достатъчен обем и продължителност.

Професор Ковачева подчерта, че са необходими спешни промени в областта на медицинската експертиза, с които да се гарантира справедливо оценяване, включително на хората с множествени увреждания, както и мерки за преодоляване на забавянето на експертизата от териториални експертни лекарски комисии и Националната експертна лекарска комисия. Тя отправи препоръки за премахване на изискването за осигурителен доход за граждани с вродени заболявания и такива, възникнали преди започване на работа, като условие за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване и за регламентиране определянето на пожизнен срок на трайно намалената работоспособност, вид и степен на увреждане, когато водещото увреждане е дефинитивно.

През 2020 г. се запазва тенденцията на увеличаване на жалбите и сигналите по отношение на качеството на медицинските услуги, като преобладаващата част са свързани с оказана болнична помощ, случаи на увреждания и смърт на пациента. Гражданите споделят отрицателните си впечатления от организацията на работа и отношението към пациентите, съобщават за неосигурен достъп на близките си до здравна информация и отбелязват, че са станали свидетели на неетично отношение от страна на медицинския персонал към пациенти.

Омбудсманът смята, че е необходима промяна в системата на финансиране на болниците, като същевременно да бъде засилен контролът върху качеството на тяхната дейност при отчитане удовлетвореността на пациентите. Необходимо е изготвянето на дългосрочна стратегия за обучение и осигуряване на кадри, както и гарантиране на достойно заплащане, което е едно от задължителните условия за качеството на медицинските услуги и защитата на правата на пациентите. Наложително е и ускореното въвеждане на електронното здравеопазване, което се очаква да доведе и до по-ефективен контрол на разходите в системата.

По отношение на извънболничната медицинска помощ през 2020 г. гражданите най-често са се оплаквали от обема и качеството на оказаната им от общопрактикуващите лекари или лекари от заместващите ги дежурни кабинети медицинска помощ. В жалбите се посочва, че лекарите не се отзовават на повикването на пациента или оказват медицинската помощ по телефона без преглед. В Доклада си омбудсманът изразява безпокойство и от трайната тенденция през последните години за намаляване на броя на общопрактикуващите лекари в страната, както и неравномерното им разпределение по райони.

Традиционно голям остава делът на жалбите поради откази за издаване на направления за консултация и съвместно лечение от специалист, както и за назначаване на медико-диагностични изследвания. Оплакванията от специалистите са основно по повод отказ за издаване на направления за скъпоструващи изследвания.

През годината нараства броят на жалбите и сигналите, постъпили във връзка с дейността на COVID зоните, обема и качеството на оказаната в тях медицинска помощ. В много от жалбите се посочва, че те не работят в събота и неделя, че няма открити такива в цялата страна, че работят в ограничен период от времето през деня, а когато се посети COVID центърът, пациентът се преглежда еднократно, след което се насочва за проследяване от общопрактикуващия лекар. На практика отново се стига до личните лекари, които не са разтоварени от системата на COVID центровете. Професор Ковачева посочи, че оценката за работа на този вид центрове не е изцяло добра.

Във връзка с получените в институцията жалби и сигнали регулярно са отправяни препоръки към компетентните контролни органи – Изпълнителната агенция „Медицински надзор“, НЗОК, регионалните здравни инспекции и районните здравноосигурителни каси, които са извършили проверки и при констатиране на пропуски и нарушения са наложили на лекарите и/или на лечебните заведения предвидените в нормативната уредба санкции.

В хода на дискусията председателят на Комисията по здравеопазването доцент доктор Антон Тонев подчерта изключително важната роля на институцията на омбудсмана за българското общество, както и необходимостта от добър диалог между законодателната власт и Омбудсмана на Република България за намирането на трайни решения в полза на всички граждани на страната.

Въз основа на проведеното обсъждане и извършеното гласуване при следните резултати: 11 „за“, без „против“ и „въздържал се“, Комисията по здравеопазването предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2020 г., № 139-02-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 16 април 2021 г.“