Докладчик Лозко Лозев

Благодаря, господин Председател.

Уважаеми колеги, уважаема госпожо Омбудсман!

Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление представя:

„ДОКЛАД

относно Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2021 г., № 47-239-02-10, внесен от Омбудсмана на Република България

На редовно заседание, проведено на 12 април 2022 г., Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление обсъди Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България за 2021 г., № 47-239-02-10, внесен от Омбудсмана на Република България на 31 март 2022 г.

Докладът бе представен от Омбудсмана на Република България госпожа Диана Ковачева. Тя подчерта, че голяма част от проблемите, които омбудсманът е изложил пред Комисията в Доклада за дейността през 2020 г., са актуални и са отразени и в представения Доклад за дейността на омбудсмана през 2021 г., като е направена и съответната съпоставка с данните от 2020 г.

Общата тенденция на увеличение на жалбите към омбудсмана продължава и през 2021 г., като близо 65 хиляди граждани са се обърнали към омбудсмана с различни жалби, оплаквания, търсене на съвет, помощ и подкрепа. Нараснал е броят на писмените жалби с искания за конкретни проверки и броят на подписките – колективните жалби, свързани с групови проблеми, относно пенсиите, качеството на водата, повишената цена и връзката между качеството и доставката на електрическа енергия и други.

В сравнение с 2020 г. през 2021 г. има известно намаление на жалбите към държавните органи и техните администрации, но с близо 10% се увеличават жалбите срещу доставчиците на обществени услуги, като броят на жалбите и сигналите от потребителите на обществени услуги е около 30% и е най-голям от общия брой жалби.

В сравнение с 2020 г. през 2021 г. на първо място сред жалбите на потребителите са жалбите, свързани с електроснабдяването. Повишаването и очакваното повишаване на цената на електрическата енергия са сред водещите проблеми, но продължават и традиционните жалби от липсата на ефективен механизъм за обезщетяване при лошо качество на доставения ток и изгаряне на електроуреди. Омбудсманът обърна внимание на необходимостта от законодателно уреждане на понятието „енергийна бедност“, за да бъде ясен кръгът на лицата, които трябва да бъдат обезщетени. Друг проблем, по който се очаква решение, е преустановяване на заплащането на промишлен ток от някои категории битови потребители. Разграничаването на клиентите на битови и небитови следва да е според това за какви цели се купува електрическата енергия, а не с оглед вида на имота.

Двойно увеличен в сравнение с 2020 г. е броят на жалбите във връзка с проблеми с газоснабдяването. Основната причина за тях е рязкото увеличение на цените на природния газ за битовите клиенти на вътрешния пазар през втората половина на 2021 г. В тази връзка омбудсманът изпраща препоръка до газоснабдителните дружества за временно удължаване на срока за плащане на месечните доставки на природен газ за битовите клиенти, както и за непрекъсване на подаването на природен газ при просрочие. Омбудсманът е изпратил две препоръки до министър-председателя и до министъра на енергетиката във връзка с рязкото поскъпване на газта и обезщетяването на гражданите, които се отопляват само на газ и с неравното третиране на пропуснатите битови потребители на природен газ, като се препоръчва те да бъдат обезщетени със задна дата от месец октомври.

И през 2021 г. са продължили подписките срещу некачествени услуги и във ВиК сектора, като омбудсманът продължава да поддържа необходимостта от приемане на изцяло нов Закон за водоснабдяването и канализацията, който да гарантира правата на потребителите.

Продължаващите жалби срещу топлоснабдителните дружества са свързани с некачествено предоставяне на услугите, високи изравнителни сметки и завишени сметки за топлинна енергия от сградните инсталации. Според омбудсмана е нужно топлоснабдяването да бъде изведено като приоритет в работата на законодателната, изпълнителната власт и Комисията за енергийно и водно регулиране.

Жалбите и сигналите срещу мобилните оператори са основно за завишени сметки, недостатъчна или подвеждаща информация при сключване на договорите, качеството на услугите и начислени суми за непоискани услуги. Омбудсманът настоява мобилните оператори да предоставят коректно информацията относно параметрите на договорите преди сключването им.

Поради задълбочаващите се проблеми на гражданите с фирмите за събиране на вземания и фирмите за бързи кредити омбудсманът смята, че е необходимо да се реши законодателно въвеждането на правила при дейността на колекторите и фирмите за бързи кредити и засилване на контрола върху тези дружества.

Продължават и оплакванията на гражданите срещу мобилните оператори, като преобладаващата част са свързани с недостатъчната или подвеждаща информация при сключването на договорите, с начислени суми за непоискани услуги и други.

Проблеми продължават да съществуват и по отношение на заличаването на адресната регистрация на лица, които неправомерно са регистрирани на съответния адрес, липсата на адресна регистрация на лица и невъзможността за снабдяване с документи за самоличност и ползване на произтичащите от това права, както и отказите за издаване на документи за самоличност при неплатени глоби в КАТ.

Омбудсманът обърна внимание на жалби на граждани, които са свързани с декларациите за освобождаване от заплащане на таксата за битовите отпадъци, когато имотът не се ползва през цялата година. Въпреки че срокът по Закон е до края на годината, в наредбите на някои общини е въведен по-ранен срок – до 30 октомври, и независимо от намесата на омбудсмана съответните общини са отказали да коригират наредбите си, поради което е сезирана прокуратурата с искане да бъдат оспорени наредбите в съда.

Омбудсманът отчита като успешни действията по признаването на зелен сертификат за хората с антитела, преболедували от COVID-19, предстоящото премахване на екостикерите на превозните средства, промяната на методиката за техническите прегледи. Омбудсманът обяви, че е направила предложение за законодателно уреждане на проблемите на гражданите със сгрешени винетни стикери и изрази надеждата си, че ще получи подкрепа от народните представители, за да се намери решение и по отношение на възможността да се връщат средствата за погрешно заплатени винетки назад във времето и да се уведомяват гражданите за допуснатите грешки при заплащането.

Всички искания на омбудсмана до Конституционния съд са уважени, като се чака решение по въпроса за отпадане на ограничението за получаване на пенсия в намален размер до живот при предсрочно пенсиониране до една година преди навършване на необходимата възраст.

Предоставена бе и информация за дейността на омбудсмана във връзка с бежанците от Украйна.

В хода на дискусията изказалите се народни представители взеха отношение по различните проблеми, засегнати в Доклада.

Председателят на Комисията господин Настимир Ананиев постави въпрос какво е мнението на омбудсмана по отношение на окрупняването на общините и подобряване на административното обслужване, както и за отнемането на автомобилите при употребата на алкохол и наркотици.

Госпожа Ковачева сподели, че окрупняването на общините е въпрос на политическо решение, но не е ясно доколко това ще подобри достъпа на административно обслужване. В много от случаите гражданите се оплакват, че не успяват да се доберат до институциите, да участват в обществени обсъждания и дали при окрупняване връзката с гражданите ще се подобри. По отношение на идеята за отнемането на автомобилите при употребата на алкохол и наркотици тя сподели, че следва да се отчитат и уважават правата на трети лица, ако автомобилът не е собственост на лицето, което е шофирало в нетрезво състояние или след употреба на наркотици, като приведе и пример с решение на Конституционния съд, с което искането на омбудсмана е уважено.

Народният представител Йордан Терзийски постави въпрос какво може да ползва омбудсманът от платформата на правителството за бежанците от Украйна. Госпожа Ковачева отговори, че е изпращала препоръки по отношение на статута за временна закрила. Платформата работи, но има много практически въпроси и по тези и други проблеми тя ще внесе отделен доклад.

Народният представител Зарко Маринов постави въпроса за гражданите без документи за самоличност и откъде е информацията, че 80 хиляди души са без документи, като обърна внимание, че и родителите на децата, след като навършат 16 години, трябва да носят отговорност за снабдяването с документи. Госпожа Ковачева отговори, че информацията е от неправителствени организации, като подчерта, че въпросът наистина е сериозен, тъй като много от лицата живеят в незаконни строежи, поради което не могат да се регистрират адресно и по този начин не могат да започнат работа, да ползват социални, здравни и други услуги.

Председателят на Комисията господин Ананиев обърна внимание, че се работи и по въпроса за намиране на решение на злоупотребите с адресната регистрация, като се даде възможност на новия собственик на имота да поиска заличаване на всички предишни регистрации на лицата, които вече не живеят на този адрес. Ако няколко пъти се сменя собствеността на един имот и предишните собственици не са се отписали, то последният собственик няма да може да се регистрира на съответния адрес. Трябва да се потърси работещо решение, включително ако е необходимо, да се организира кръгла маса със заинтересованите страни.

По отношение на бежанците от Украйна господин Ананиев подчерта, че сайтът на правителството дава много добра информация на всички, които имат нужда, и е сигурен, че новото ръководство на Държавната агенция за бежанците ще се погрижи да осигури необходимата помощ.

Омбудсманът изрази съгласие, че системата работи, но отбеляза, че влизат много хора и затова е необходимо да се засилят мерките, още повече че тази временна закрила е новост и всички засегнати държави срещат аналогични проблеми. По отношение на адресната регистрация тя изрази съгласие с предложението на господин Ананиев да се организира съвместно с Комисията обществено обсъждане на проблемите с участието на всички заинтересовани страни.

Народният представител Ешереф Ешереф обърна внимание, че проблемите на гражданите, свързани с изискването на общините да се предоставят декларации в по-ранен срок, е свързано с друго задължение на общините за актуализация на план сметките и определянето на размера на таксата за битови отпадъци за следващата година, за което е предвидено срок до края на месец октомври и очевидно трябва да се потърси промяна в закона.

Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление, с 15 гласа „за“, без „против“ и „въздържал се“, предлага на Народното събрание да приеме Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България за 2021 г., № 47 239-02-10, внесен от Омбудсмана на Република България на 31 март 2022 г.“ Благодаря.