Крум Зарков

Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо Министър, уважаеми дами и господа народни представители! Този дебат, макар за някои да е протяжен, е изключително важен. Той е важен с това, което се казва, и с това, което не се казва. Той е важен, дори може би малко по-важен от самия законопроект, който, както беше припомнено и преди малко, би трябвало да не буди чак такива страсти, доколкото стана дума за създаването на една структура, която общо взето се изчерпва с регистратура и деловодство. За това става дума.

Но защо дебатът е важен и защо тези лирически понякога отклонения според мен си заслужава да бъдат отбелязани? Първо, заради това, което се каза, и аз ще се опитам да уважа опозицията максимално, като дам кратки и, надявам се, ясни отговори на повечето от техните притеснения.

Първото нещо, което се казва за така наречените паралелна структура или заобикаляща структура, или конкуриращата се структура, показва известно неразбиране на идеята за Европейска прокуратура, която е направена действително не за да се конкурира или да е паралелна, а да работи самостоятелно от националните. Общо взето идеята е доста проста да се разбере. Европейският съюз е преценил, че тъй като става дума за общи средства, трябва общ надзор над тях, поради простата причина, че страните, които евентуално злоупотребяват с тях, имат интерес и може да се очаква, че ще има влияние върху националните органи. Тази идея беше обект на 10-летно обсъждане във всички страни и много от аргументите, които звучат тук, са звучали и в други национални парламенти поради естествената и разбираема причина, че юридическата общност е консервативна такава и пази собствените си правомощия. Но този дебат беше решен в българското законодателство преди две години. Остана отворен следващият: как той да стане и ефективен.

Спомена се – това е Европейската прокуратура, а какво е Европейският делегиран прокурор? Също има, струва ми се, известно неразбиране и тук се обръщам към парламентарната група на ВЪЗРАЖДАНЕ, у които се създаде впечатление, че едва ли не това са някакви чуждестранни прокурори. Не, не, това са български прокурори. Това са българи и български прокурори.

Структурата на Европрокуратурата е доста ясна, има централен Европейски прокурор, Колеж, който е надзорен орган и където има представител на всяка една страна членка и във всяка страна европейски делегирани прокурори, които са национални такива. Оттам идват повечето трудности и неразбиране в крайна сметка.

В България тези европейски делегирани прокурори трябва да са 10, те са всъщност само 9, защото доста трудно излъчихме такива и продължава една бройка да бъде незаета, поне доколкото ми е известно.

Също така да Ви информирам, че те имат доста работа, защото са сезирани повече от 120 пъти, доколко знам, а може да са станали и повече. Тоест, те има какво да работят, имат нужда от такава помощ.

Сега действително има и административно-организационен характер. Кой, казват, ги контролира тези хора? Първо, като всеки друг контрол на прокурор най-важният е контролът на съда, на техните актове. Това е българският съд. А по отношение на административния контрол – толкова важна в българското общество тема, то тя, и това е втората трудност, се прави от Колежа и от Европейския главен прокурор, а не както е в българската система на българските прокурори от всеки административен ръководител, водещ до главния. И това беше направено с поправки, внесени от правителството на ГЕРБ и подкрепени единодушно, които със специални разпоредби извадиха европейските делегирани прокурори от нормалните условия на контрол в българското законодателство.

Защо това, казвате, го няма в никои други държави? Първо, защото в 29 държави структурата на прокуратурата не е такава, като в България. Това е един дебат.

Второ, всъщност го има, но според спецификите на всяка държава то се прави с вътрешни организационни актове. Ние сме решили да го направим в Закона за съдебната власт, също поради спецификата както на българската правна система, така и, нека си го кажем, на българския публичен дебат. Затова!

Какво прави този закон? Споменах вече: нищо кой знае какво, създава регистратура и деловодство.

Каква е ролята на Правилника на ВСС, който тук се споменава и който едва ли не щял да бъде натрапен на Лаура Кьовеши, на Регламента и така нататък. Това не е вярно. Той не се занимава с въпросите на Регламента. Регламентът определя общата структура, а как страната ще се организира вътрешно, така че да изпълни условията на Регламента, първото от които е независимост и самостоятелност, си е наша работа и това ще направи този правилник на ВСС.

Каква е ролята на административния ръководител – едва ли не излезе, че втори главен прокурор ще има. Не е вярно – чл. 139а е описал какво ще прави, общо взето ще отговаря за деловодителката. Той не може да дава и нито методическите указания, с които сме запознати, нито да осъществява общия надзор, с които някои от Вас са запознати върху работата на останалите осем свои колеги.

Какво е бюджетът и ние ли ще го плащаме? Да, ние ще го плащаме, както го плащаме и сега без този закон. Защото естествено, че тези български прокурори работят със средствата на българската съдебна система и това е така със или без този закон.

Общо взето, целият този дебат беше една голяма амалгама от понятия и регламенти и конституции и според мен си заслужаваше те да бъдат изговорени и да им бъде отговорено, но има и едно нещо, което според мен се премълчава: защо един толкова, в крайна сметка, безобиден закон, тъй като става дума за орган, който вече е създаден, или за органи, които вече са създадени, събуди такава опозиционност или толкова страсти и стигна до толкова далече? Защото големият въпрос е ще може ли тези евроделегирани прокурори да работят, без по един или друг начин да се държат под око от главния прокурор и от българската прокуратура. (Ръкопляскания от „Демократична България“.) За това става дума! Това е въпросът! (Ръкопляскания от „Демократична България“.)

И като имат собствено деловодство, това най-вероятно ще им помогне да не е така. Иначе, естествено, те ще работят със същите разследващи органи и ще се явяват пред същите съдилища, но ще имат онази оперативна самостоятелност, или поне ще я имат повече, отколкото я имат досега, за която говори Регламентът. Неслучайно този законопроект беше създаден в сътрудничество с Европейската прокуратура и се ползва, доколкото знам – прокуратурата имам предвид, от нейната европейска подкрепа.

С други думи – и с това завършвам, Законопроектът е важен, той трябва да бъде подкрепен. Без съмнение има какво да си кажем по отношение на някои понятия между първо и второ четене, надявам се да имаме възможност за това – например ето думата „структура“, която създаде толкова тежки дебати, но няма от какво да се плашим, това не е нищо чрезвичайно. Това е нещо, което в крайна сметка е продължаване по пътя, който България пое преди година и половина-две. Той не решава и няма да замести всички проблеми на българската съдебна система – в частност на българска прокуратура, но поне ще направи така, че европейската такава да може да функционира в България, бих казал, по-европейски. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“, „БСП за България“ и „Демократична България“.)