Крум Зарков

Уважаеми господин Председател, уважаеми репликиращи! Благодаря за репликите. Ще започна с въпросите на господата Чолаков и Енчев, доколкото те са доста по-лесни за отговор.

Аз няма нужда да Ви помагам, уважаеми господин Енчев. Просто в чл. 139а, сегашният § 4, е описано много ясно за какво става дума и дали е самостоятелен органът или не. Неговата самостоятелност не идва от този закон. Неговата самостоятелност – на органа, всеки европейски делегиран прокурор, бидейки такъв, идва от Регламента, който ние преведохме в българското законодателство преди две години.

Колкото до споразуменията между институции, първо, такива има десетки. Не знам Вие сега ли ги откривате или не, но има споразумения между прокуратурата и МВР, има и практика какво става, като МВР не иска да подпише. Знаете, доскоро се сключваха такива споразумения за противодействие например на изборните нарушения. Министър Рашков отказа последния път да сключи такова споразумение и като откаже, няма такова споразумение.

Може ли европейският делегиран прокурор да го направи? Пак в чл. 139а, ал. 1 този човек е оправомощен от Европейската прокуратура да върши тези работи, и това е съгласувано с Европейската прокуратура, тоест това са два субекта, които сключват споразумения, каквито има стотици между хиляди институции. Чувам, че зад Вас госпожа Каназирева казва, че не е вярно. Може би питайте министрите около Вас, които са сключвали такива споразумения с други ведомства и министерства – десетки.

И сега големият въпрос, който постави господин Цонев. Да, аз казах „публичният дебат“, но можех да кажа: „и политическата ни реалност“. Нима не е абсолютна политическата реалност не отсега, от години. Вие сте опитен парламентарист – помните ги от 90-те, за отношенията между прокуратурата и различните министерства и ведомства, и различни власти. Това е българската политическа реалност.

И сега, когато говорите за заобикаляне, когато говорите за заобикаляне на проблема… (Реплики от народния представител Йордан Цонев.)

Чуйте ме, моля!

…Вашата критика щеше да е вярна, но не за този закон. Вашата критика щеше да е вярна, когато се разбра, че прокуратурата не върши ефективно работата си по конфискацията на незаконно имущество например – се създаде КПКОНПИ, или когато се разбра, че не установява конфликт на интереси – се създаде КПУКИ, или когато се разбра, че не работи добре по корупцията – се създаде БОРКОР. И мога да продължа с абревиатури оттук до утре.

Това поведение на заобикаляне не важи за този закон, но това е порочна практика и аз съм един от привържениците на тези, които смятат, че проблемът трябва да бъде поставен там, където е, а не да се търсят пътечки.

И последно. Казахте: „Конституцията е статукво.“ Конституцията ни оповестява, че България трябва да стане правова, демократична и социална държава. За съжаление, това още не е статукво, това е борба, която предстои. Конституцията ни е прогрес, не е статукво. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“ и „БСП за България“.)