Уважаеми колеги, това, което си мисля, е, че всички официални празници би следвало да бъдат обединителни. Това е и техният смисъл. Ако те не са обединителни, няма смисъл да съществуват. Ако ние противопоставяме един официален празник на друг, пък бил той и национален, това е разединително. А знаете какъв е девизът на тази сграда и ние за нищо на света не бива да допускаме разединение.
В този смисъл нека отдадем „Кесаревото – кесарю, а божието – Богу“. Единият е чудесен официален, светъл, най-роден празник, а другият – нашият национален празник.
Знаете, че държава с 1300-годишна традиция е очевидно такова формирование, което цени традициите. Нека не правим така, че на всеки 3 – 4 десетилетия да си променяме националния празник. Просто не звучи уважително за държава с историята на България.
Понеже чухме много исторически екскурси днес, нека и малко философски от мен. Единственото, което ни липсва и постоянно губим и намираме през тези 1300 години, това е свободата си. За този период - всеки може да пресметне, че българската държава е била много по-дълго време под нечие чуждо иго, отколкото свободна. Така че за нас като нация националната свобода би следвало да бъде най-голямата ценност.
В този смисъл най-великата дата в българската история, която слага край на най-тъмния период в българската история, е 3 март. Затова 3 март 1878 г. е символ на българската държава, той е национален празник и следва да остане такъв. Благодаря Ви.
Можете да споделите това изказване с приятелите си като им изпратите следния линк: