Александър Симов

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател, ясно е, че при така положената тема за националния празник, много трудно ще обсъдим нещо друго, но като никога например дебатът беше смислен в залата, защото минахме и през исторически поглед към датата, минахме през емоционалния поглед към това кой трябва да е празникът на България. Въобще струва ми се, че наистина този път се получава. Засягаме важна тема, но това, което трябва да се каже, е, че всъщност начинът, по който се поставя темата за смяна на празника, е дълбоко порочен, защото за пореден път, за съжаление, вместо да се търси начин за обединение на българските граждани – един празник се противопоставя на друг.

Аз заради това не съм съгласен с изразената в тази зала теза, че е имало два разказа за България, които трябвало да вървят паралелно, разказът и за 24 май, и за 3 март е един и същ. Това е разказът за българската съдба, за българската национална държава, за нейния път в историята, за нейните успехи, за нейните провали, за нейните мечти, за нейната стратегия. Няма два разказа – има само един и затова считам, че е дълбоко неморално да противопоставяме едното на другото, защото точно това се получава.

Слушахме уверение, че всъщност нямало противопоставяне, никой не отрича 3 март, но има един голям въпрос. ГЕРБ управляваха 12 години, защо сега точно днес на 25 май решиха да сложат тази тема на масата? Ами много ясно, защото използват политическия контекст, използват войната в Украйна. Но да търсиш съвременни събития, за да решаваш исторически проблеми, е другото име на безумието – просто другото име на безумието.

Чухме в тази зала и още една теза, че някой имал проблем с честването на 3 март. Какъв може да е проблемът с честването на българската независимост, с честването на нашето освобождаване от турско робство? Какъв може да е проблемът?! Какво означава, че имаш проблем с 3 март?! Това означава ли, че искаш да си щастлив поданик на Османската империя? Някакъв обитател на стратегическата дълбочина. Какъв може да е проблемът?

Трети март. Има консенсус, че това е датата, която дава началото на модерната българска държава, без никой да отрича 24 май. Никой не може да съпостави и да противопостави тези два празника и точно заради това считам, че е важно, когато обсъждаме нещо толкова важно, да не го правим през някаква елементарна законодателна промяна. Това се нуждае от много по-голяма дискусия, от много по-сериозно поставяне на проблема, а не от заиграване с елементарните политически страсти на ежедневието.

Знаете ли, тук всички цитираха нещо и аз ще цитирам. Най много съм се впечатлявал винаги от прословутия химн на братята Кирил и Методий от следната фраза: „Народността не пада там, гдето знанието живей.“ Това е гениално прозрение на Стоян Михайловски, защото наистина там, където има знание, има и народност. В момента ние сме свидетели на една битка срещу знанието, на една битка срещу историята и това повече не може да бъде търпяно, тъй като тази битка се води включително и през това предложение – тази битка срещу знанието, за това кои сме, откъде сме дошли, кой ни е помогнал да бъдем такива каквито сме. Нека да не използваме такива контексти, нека да не използваме такива важни дати, да не ги използваме като част от политическата борба. Това постоянно противопоставяне, това политизиране на националните празници е нещо дълбоко перверзно и порочно и то трябва да бъде прекратено.

И най-накрая, авторът на фразата „Народността не пада там, гдето знанието живей“ – Стоян Михайловски, има много интересен и напрегнат живот. Той е един от борците срещу едноличния режим на Фердинанд, но в края на живота си става фашист – това показват неговите статии.

Моля Ви, не бийте в тази посока, не се опитвайте да играете с емоциите, за да си изпълнявате партийните поръчения. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)