Румен Йончев

Благодаря Ви, уважаеми господин Председател.

Господин Министър, бедствието винаги изважда на показ проблемите, които съществуват не само в държавните системи, и затова това изслушване днес беше полезно, защото можем да анализираме проблемите, можем да видим какво се е случвало и можем да видим какво трябва да направим.

Ще започна с, така да се каже, добрата част. Това, което се оказа, е, че успяхме две неща: първо, да опазим живота на хората – дали е била съдбата, дали е била намесата на институциите, надявам се всичко това да е сработило, за да можем да се похвалим с този резултат. Вторият добър резултат е, че успяхме да опазим и остатъците от имуществото на хората – не беше допуснато безредие, не бяха допуснати грабежи и кражби в тези райони, което е също похвално. Добра беше и взаимовръзката, взаимодействието на доброволците с държавните и с общинските институции в този момент, което също е добре. Но дотук свършват добрите неща.

Това, което лъсна като проблеми на системата, е – аз тук ще повторя и преждеговорившите, преди всичко липсата на протоколи и система за взаимодействие на институциите в такива случаи, протоколи, които не само да бъдат разписани, но и да бъдат практикувани, да бъдат упражнявани, тренирани, така че в момента, в който възникне такава ситуация, нещата да вървят бързо.

На второ място, лъсна липсата на техника, на ресурси – човешки дори, ако щете, за действие в такива моменти. И тук въпросът е не само във Вашия ресор и като министър на вътрешните работи, но и чрез съществуващите и действащите държавни дружества, институции и структури, които са овластени и натоварени с поддръжката на тази инфраструктура. Те не разполагат и към ден днешен с подобна техника, не се инвестира в това, не се поддържат системите и по този начин това да се случи отново е съвсем възможно.

На трето място, другият голям дефицит, аз го оставям на последно място в моето изложение, са парите – финансирането, защото пари винаги могат да се осигурят, но ако не са свършени другите неща, трудно ще можем бързо да се справим с една такава ситуация, защото натрупването на техника, на ресурси, на обучението на хората в това отношение отнема много по-дълго време и това е според мен един важен извод, който трябва да си извадим от днешния анализ.

Оттук нататък какво можем да направим ние като Народно събрание, защото в крайна сметка ние сме ползватели на тази днешна дискусия, на този дебат. Преди всичко законодателството и тук – да, Вие сте служебен кабинет, служебен министър, трудно можем да очакваме от Вас да разработите всички необходими мерки, които да внесете в Народното събрание, но се надявам администрацията зад Вас, която работи в това отношение, да си е извадила своите изводи, така че дали това Събрание или някое следващо, или по-следващо да може да приеме онези промени в законодателството. Говорихме тук за собственост на инфраструктурата, за отговорностите как са разпределени, кой поддържа, кой плаща, кой стопанисва техниката – всичко това са отново проблеми, които лъснаха в този момент.

И на последно място – финансирането, то е също в ръцете на Народното събрание и се надявам за пореден път да сме си извадили заключенията, че не можем да замитаме под килима всеки път всяко едно такова бедствие и да не осигуряваме необходимия ресурс в държавата за превенция, на първо място, но и за натрупване на онези средства, техника на системите, които трябва да действат в случай на авария, в случай на подобно бедствие.

Това е наша отговорност – не само Ваша като изпълнителна власт, и се надявам, колеги, и в това Народно събрание да намерим воля за това и оттук нататък всеки народен представител, обитаващ тази сграда, да има едно наум, когато гласуваме държавен бюджет, когато говорим по тези теми и когато действаме по тях.

Благодаря Ви отново и се надявам изводите от днешния дебат да бъдат от полза, за да не се случва повече това. Благодаря Ви.