Вяра Емилова

Уважаеми колеги, уважаеми господин Председател! Днес – 25 ноември, отбелязваме Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените. Едно невидимо страдание, на което обаче са жертва и децата. Отбелязваме тази дата, за да привлечем вниманието на институциите и на цялото общество за съществуващото насилие над жените и домашното насилие. Но не трябва да го правим само днес! Не само на този ден трябва да говорим за тежкия проблем в нашето общество.

В условията на глобална пандемия от COVID-19 в България се отчита повишаване на случаите на насилие. У нас не се води всъщност официална статистика, но по данни на неправителствения сектор от 30 до 50% са се увеличили обажданията на телефонните линии за помощ на пострадали от домашно насилие по време на извънредното положение, а през 2022 г. до месец септември убитите жени са 19, като за 2021 г. техният брой е 22.

Жертвите на домашно насилие от началото на 2022 г. до месец май са 1738, като сред тях преобладават жените, също така децата са уязвими – 409.

Ние от „БСП за България“ нееднократно сме настоявали за предприемане на мерки и законодателни проблеми за борба с домашното насилие. Още през 2018 г. след поредица от срещи с неправителствения сектор внесохме законопроект, който цели осигуряване на по-високото ниво на закрила на лица, пострадали от домашно насилие, като акцентът е поставен върху една от мерките за оказване на помощ на тези лица, която в доста случаи се оказва и единствената първоначална възможна, а именно настаняването им в кризисни центрове.

Днес внасяме в Народното събрание Закон за защита от домашното насилие. Основен проблем за пострадалите лица от домашно насилие се оказва липсата на достатъчно услуги, с които те да бъдат подкрепяни, за спазване в изключително тежката ситуация. Съществуващите в момента кризисни центрове на територията на страната са недостатъчен брой – те са едва 13, и невинаги в тях жертвите могат да намерят защита и да потърсят подкрепа, тъй като капацитетът им е запълнен.

В много случаи настаняването на жертвите включва и деца, жертви на насилие Това всъщност се оказва и единственият шанс за тяхното спасение. В центровете се настаняват жертви на насилие, които са пострадали от тежки форми на физическо или сексуално насилие и не разполагат с подкрепяща среда и ресурс, включително и финансов за справяне със ситуацията. Затова откриването на кризисни центрове във всяка област е от съществено значение за оказване на помощ на жертвите.

България все още се държи, сякаш насилието, основано на пола, и домашното насилие не са проблеми, изискващи целенасочени действия от институциите. Все още няма достатъчни мерки за превенция. Все още не се разпознава свръхуязвимата позиция, в която се намират жертвите на тези типове насилие. Обществото ни трябва да прогледне – насилието срещу жените не е частен въпрос, и именно това е най-често срещаната форма на нарушение на човешките права. Този тип насилие все още твърде често се толерира от обществото и не достигат и средствата за ефективната борба с него.

Това е тихо и невидимо страдание, защото насилието срещу жените и момичетата все още твърде често се премълчава, тушира и омаловажава и това е така не само в България, но и по цял свят, дори и в развитите страни. Жертвите на домашното насилие трудно споделят проблемите. Но в тази тиха война страдат и децата, те също са жертва. Освен върху жените домашното насилие се отразява и върху децата, дори и когато те не са пряко засегнати.

Всеки може да стане жертва на насилие без значение на пол, възраст, икономически статус, обществено положение, образование и именно по тази причина промените на нормативната уредба засягат широка група от хора. За да създадем добра нормативна основа за борба с домашното насилие, възложихме законодателно проучване на европейската практика през месец май тази година на тема: „Правна рамка на мерките срещу домашното насилие и насилието над жени в страните от Европейския съюз“. Проучването може да бъде видяно на страницата на Народното събрание на Република България и касае действащото законодателство на 14 европейски държави, повечето от които държави – членки на Европейския съюз.

Докато има насилие, трябва да продължим борбата, нито една повече. Благодаря Ви. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)