Стефан Янев

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги! В началото на новата година, съответно началото на новата парламентарна сесия, на първо място, да пожелаем много здраве на всички присъстващи, както и на българските граждани, така че да бъдем в състояние да изпълним това, което стои пред нас като задачи, това, което предстои пред нас като възможности, това, което предстои – реализирането на надеждата, която много колеги преди мен споменаха, надеждата за по-добро бъдеще, надеждата за справяне с предизвикателствата и предлагането на решения.

В първия ден на конструирането на Четиридесет и осмото народно събрание заявих, че за нас, от „Български възход“, българският парламент – Народното събрание, е място за диалог, място за взаимодействие, място за предлагане, търсене и отстояване на решения, решения в интерес на българските граждани. За да сме в състояние да предложим, съответно да намерим тези решения и да ги отстояваме, всеки един от нас трябва да е в състояние да предлага лидерски решения, да предлага лидерско поведение, да бъде в състояние да предлага решения, които увличат, които водят, а да не търсим оправдание в нашия електорат. Ако имаме смислени предложения, ако сме в състояние да бъдем лидери, българските граждани аргументирано ще ни подкрепят, а не да търсим оправдание как едно или друго нещо не се случва, не да търсим оправдание в нашите избиратели, че те така са ни казали. Мисля, че трябва да променим и начина на говорене, и начина си на мислене. Ако предлагаме смислени решения, хората ще ни подкрепят. Ако не сме в състояние да предлагаме решения, трудно ще търсим тази подкрепа.

В този смисъл едно от основните решения, които предстои Четиридесет и осмото народно събрание в тази сесия да намери или да не намери, е решението за съставяне на правителство. Това мисля, че е основната ни задача, алтернативата всички я знаем – предсрочни парламентарни избори и не е моментът тук отсега да търсим оправдание как не сме успели да се справим с тази задача, а да търсим начин да я изпълним и да се справим с нея, защото това е основното, това е и в основата на надеждата, която сме в състояние да дадем на българските граждани, че техните решения, че техните проблеми и предизвикателства, които стоят пред тях, ще бъдат търсени и намерени решения за решаването им.

Водени от мисълта, че това е основната ни задача, просто мисля, че е време за още един призив, един призив да се замислим дали земята, която е в границите на Република България, земята, която до голяма степен въплъщава понятието Родина, което ние разбираме, е наследена от нашите деди или е взета като заем от нашите деца и внуци. С мисълта за бъдещето трябва да сме в състояние да формулираме и нашите решения. Благодаря за вниманието! (Ръкопляскания от „Български възход“.)