Александър Николов

Уважаеми господин Председател, уважаеми господин Министър, колеги! Благодаря за днешното участие на министъра в това изслушване. Считам, че на фона на натрупаните проблеми се получи съдържателен разговор, който, макар и пореден, все пак е малка стъпка в някаква посока, а именно възможност както народните представители да си дадат ясна представа на какъв етап са действията и намеренията на Министерството на вътрешните работи по справяне с два сериозни текущи проблема, така, предполагам, и на Министерството, за да има то допълнителна мотивация, ако щете дори политическа, за да предприеме необходимите решения и стъпки за разрешаване на този тип проблеми.

Но позволете ми, на първо място, в края на това изслушване публично и чрез Вас, господин Министър, да отправя своята благодарност към служителите на Министерството на вътрешните работи, които въпреки тежките условия, в които работят и които днес бяха очертани, всъщност вършат добросъвестно своята работа, и те са хората, които отстояват закона.

Уважаеми колеги, следва да си даваме сметка, че всъщност отстояването на закона не се крепи в такава степен на нас, не се крепи на министъра, а се крепи на високата етика и морала на хората в униформа, които са там на терен, защото проблемите, с които те се справят твърде често, не се интересуват от закони, не се интересуват от стратегии, не се интересуват от правила. Те са тези, които са там на място, реагират и впоследствие в голяма част от случаите и носят отговорност за тези свои действия.

В тази връзка, господин Министър, считам, че и двата проблема, които разгледахме днес – както битовата престъпност, така и ситуацията по южната ни граница, са изключително тревожни. Бяха дадени конкретни примери, които касаят предизвикателства, които е необходимо действително не просто да бъдат обект на оценка, не просто да бъдат разбрани, а да започнем в крайна сметка да виждаме, че предприетите действия и мерките дават резултат.

Вижте, ние няма как да избегнем факта, че Вие сте част от едно служебно правителство и в контекста на търсенето на оставки аз не считам, че е редно да прехвърляме конституционната отговорност на това Народно събрание върху служебния кабинет. Затова ние от „Български възход“ неведнъж по време на изслушванията Ви сме заявявали, че не е време за оставки, а за поемане на отговорност и съзнаваме, че с поемането на тази отговорност е малка вероятността да бъде благодарна. Какво имаме предвид?

На първо място, по отношение на битовата престъпност. Виждаме, че в залата сред колегите, а и от изказаните от Вас мнения доминира разбирането, че е необходимо да се осигури по голямо присъствие на терен – в жилищните зони, в кварталите, в малките населени места. Нужна е превенция – нещо, което ще даде спокойствие на гражданите, нещо, което ще донесе тревога в хората, които са склонни да извършват такъв тип посегателства.

В тази връзка, надяваме се, дори и да не успеете да проведете тази реформа, защото виждаме, политическите времена не са никак леки и най-малко предвидими, но въпреки всичко да сте този, който ще съумее да постави ефективното начало на решаването на тези проблеми. Да стигнем до етап, в който, както идваме на работа в работните дни на този парламент и виждаме, че в периметъра има голям брой униформени служители, в крайна сметка това да бъде реалността и когато се прибираме в собствените си населени места, когато отиваме на гости в по-малки населени места, да виждаме хора в униформи, които да създават усещане за ред, да създават усещане за това, че държавата я има, че тя е там и е готова да обезпечи една от основните си функции.

На следващо място. По отношение на южната граница. И в предишните изслушвания, и днес бяха повдигнати въпросите за това да започнем и действително да видим, че мерките, които касаят повишаването на възможността на хората в униформа на място да срещат проблемите, на това да бъдат по-добре оборудвани, по-добре екипирани, по-добре обучени, да разполагат с по-високи технологии, да се види това какво коства като бюджет и като сметки, като взимане на решения, но в крайна сметка да успеем (председателят дава сигнал, че времето е изтекло) да реализираме, макар и с малки стъпки, видима промяна. И на изслушванията, които правим, да вадим не само частните проблеми, които касаят проблеми в цялостната система, а да започваме да даваме и добри примери.

С това ще завърша, господин Министър, и отново ще се върна там, че в крайна сметка есенцията и най-важното в борбата с тези явления са високата етика и моралът на служителите. Аз мисля, че ако политическото ръководство на Министерството, ако Народното събрание го подпомогне в тази дейност, ние съумеем и покажем воля да помагаме на тези служители, да покажем, че високата ефективност, че етиката, професионалният морал се цени, мисля, че по този начин – по пътя на мотивацията, ние в крайна сметка ще съумеем да повишим и ефективността в действията на Министерството, на всеки един служител поотделно. Благодаря Ви за изслушването. Надявам се в следващото да имаме повод и за по добри оценки.