Вяра Емилова

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаеми български граждани!

Днес се навършват 175 години от рождението на един от най-великите синове на България Христо Ботев. 175 години, през които споменът за него не само не помръква, а от година на година става все по-ярък, все по-пленителен и все по обединяващ.

Идеите на Ботев, неговият жизнен път, неговата поезия и публицистика са вградени в основата на съвременната ни държава и днес ние не можем да си представим България без тях. Идеалите на поета са формирали десетки поколения и са оставили своята следа във всеки един от нас. Заради това днешният ден – 6 януари, не е просто ден на рождение. Това е начало на епоха. Много думи са изписани за биографията на Ботев, много анализи са посветени на неговото творчество и много политически изявления са направени пред светлината на саможертвата му. Но те никога не са достатъчни, защото Ботев е сътворен по модела на най-великите личности, които са крачили по тази планета.

Неговите идеи намират нов живот във всяка една различна епоха. Никога не е достатъчно просто да говорим за него, а трябва да търсим реализацията на неговия идеал. Да се постараем да бъдем на космическата висота на неговата поезия, защото само така можем без срам да вдигнем очи към историята.

Ботев и до днес си остава един от най-големите учители по свобода и достойнство на хората, защото момчето, родено в поробения Калофер, никога през живота си не се е чувствало роб. Това си личи в неговата публицистика и поезия и заради това неговият патриотизъм не е декларативен. При Ботев думите не остават само на хартия. Целият му житейски път го води до кораба „Радецки“, а след това до връх Вола, където остава завинаги като паметник на непокорения български дух и на неистовия стремеж за свобода. Патриотизмът на Ботев е изискващ. Той поставя революционния и нравствен дълг първо пред самия себе си и заради това има правото да го търси в своите приятели, съратници и в целия български народ.

Ботев е душа на крайностите и на върховното опиянение. Душа, която не знае граници в любовта и не признава никаква среда в омразата, именно това е политическата сплав на истинския революционер. Именно това ражда мечтателя Ботев. Това сътворява човека, който тръгва на сигурна смърт, убеден, че саможертвата ще възпламени България и ще изстиска от нея демона на робството, но не толкова на чуждото робство, а на онова вътрешното робство, което се е натрупало в душата. Именно този върховен идеализъм превръща Ботев в символ, който отдавна е надраснал своето време, и колкото и днес да се опитват да го битовизират отново, това е процес, обречен на пълен провал, защото в неговите безсмъртни послания е скрита голямата мечта на всеки един българин – за свободна и различна държава.

Ние постоянно се терзаем от един въпрос – достойни ли сме да бъдем наследници на такъв световен човек? Но всъщност неговото завещание към нас не е в състезанието със самия него, а в разбирането, че Ботев оцеля през всички тези години като смисъл, като идеал, като идея и биография, защото всеки от нас намира в него нещо много лично – своя собствен Ботев, който да го упътва в тъмните мигове на света и историята. И понеже днес честваме една епоха, е необходимо да отбележим, че сме в дълг към него – в дълг, защото много български граждани не чувстват своята държава като осъществен Ботевия идеал, сякаш пак сме в неговата поезия и всичко се повтаря наново и наново. Но днес имаме своята пътеводна светлина и докато паметта на Ботев е жива, докато неговите думи вълнуват сърцата и нахлуват в душите, ние ще знаем къде е истината, а това никак не е малко.

Уважаеми народни представители, днес отбелязваме 175 години от рождението един от най-великите синове на България – Христо Ботев! (Ръкопляскания.)