Иво Атанасов

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители, уважаема госпожо Заместник-министър на финансите! Аз оставам учуден как този законопроект, включително и в Доклада на Комисията, се посочват за мен неща, които не отговарят на истината.

На първо място, със справка от сайта на Министерството на финансите никъде не става ясно, че това е изискване за ERM II. Напротив, показано е, че там изискванията по отношение на застрахователния пазар са изпълнени изцяло. Учудващо за мен е, че към мотивите за Законопроекта ясно е посочено, че Министерството на финансите е възложило на Комисията по финансов надзор да изготви анализ за най-добрите практики и законодателната уредба в държавите – членки на Европейското икономическо пространство, във връзка със системата „Зелена карта“.

В резултат на извършения сравнително-правен анализ на законодателствата и практиките в другите държави и регулаторния режим на Националното бюро на автомобилните застрахователи са ясни всички общи заключения. Регулаторният режим в България покрива най-високите показатели, българската нормативна уредба изцяло съответства на най-добрите практики. Българският регулаторен режим изцяло съответства на законодателствата в другите държави, в които липсва правомощие на надзорните органи да разпореждат извършване на плащания от страна на съответните бюра.

Какво ни кара, след като нямаме изискване и не сме поемали никакви ангажименти и няма никакви условия за еврозоната, да се внася този законопроект?

Също така, господин Димитров, поисках от Вас да ми се представят тези изисквания, както и да ми се представят писмата за кореспонденция между Министерството на финансите и Съвета на Европа. Те не ми бяха представени. Говорите в Доклада, че българското Бюро на застрахователите е поставено под мониторинг. Този мониторинг е поставен по наше искане и Съветът на бюрата не е усвоил дори представената банкова гаранция.

Явно казусът „България“ е свързан с неполучаване на документи, удостоверяващи плащането от страна на кореспондентите, претендиращи, че са го извършили. Именно в тази връзка указанията, дадени от Съвета на бюрата за регулиране на претенциите в периода на мониторинг, са точни и ясни и включват тази норма за плащането, но когато са представени документи за валидност на претенцията, включително банково извлечение за заплащане на увреденото лице или неговите наследници.

Ние какво правим сега в случая? Правим се на по-големи светци от папата и с приемането на този законопроект има опасност да нанесем огромни финансови щети на българските застрахователи за сметка на кореспонденти и застрахователи, опериращи извън страната. Затова аз в лично качество, не изразявам становище на парламентарната група, съм против приемането на този законопроект дори на първо четене. Благодаря Ви.