Цветелина Симеонова-Заркин

Уважаеми господин Председател, дами и господа народни представители! Взимам отношение да представя Законопроекта, касаещ измененията на Наказателния кодекс, свързани с престъпленията срещу околната среда.

Още в чл. 15 от Конституцията е записано, че Република България осигурява опазването и възпроизводството на околната среда, поддържането и разнообразието на живата природа и разумното използване на природните богатства и ресурсите на страната. Една основна форма на защита на околната среда се осъществява именно чрез наказателното право. Европейското право се развива в тази насока, като обществената опасност в резултат на престъпленията срещу околната среда се отчита във все по-голяма степен. Свидетелство за това е и Директива 2008/99/ЕО, която се отнася за защита на околната среда чрез наказателно право. България като страна към момента е в нарушение с нормите на тази директива, тъй като все още не сме създали специализирано звено към националната ни полиция за противодействие на престъпленията срещу околната среда.

Искам още от началото да изтъкна, че основна цел на Законопроекта не е да се налагат по-строги наказания по определени състави от Наказателния кодекс с едно изключение, а именно престъпленията, касаещи проявата на жестокост към животните. В целия цивилизован свят имаме тенденция домашните любимци да бъдат третирани като част от семейството. Хора, които застрелват куче, защото не са съгласни с определени възгледи на неговия стопанин, или хора, които прибират от улицата куче, за да му счупят четирите крака, са обществена заплаха.

Тук е съществено да се посочи и в практиката е налице системно подценяване на всички състави на престъпленията, по които се предлагат изменения. Липсва ефективност на тяхното разследване, липсва и понесена наказателна отговорност.

Този законопроект отчита дългогодишния опит на Изпълнителната агенция по горите, редица граждански организации, представители на Асоциацията на прокурорите в България, адвокати и служители на МВР, които работят по тези състави на престъпления.

Законопроектът цели именно да създаде по-ефективно противодействие срещу отравянето и унищожението на защитени видове, бракониерството на дивеч, увреждането на защитени територии и зони, незаконна сеч в горите и проявата на жестокост към животните. Осъвременени са термините в Наказателния кодекс, така че те да съответстват на тези в Закона за горите. Например понятие като „горски фонд“ е останало в Наказателния кодекс, но то не съществува като понятие в Закона за горите. Едни служители по Закона за горите, осъществяващи дейности по опазване и контрол на горските територии и дивеча, са защитени от Наказателния кодекс, но други, които изпълняват абсолютно същите функции, не попадат под неговата защита към момента. Това са реални несъвършенства, по които сме предложили изменения.

Подобряват се и възможностите за преследване на тежки престъпления, като унищожението на вековните гори и строителството върху изключително редки екосистеми, които са обекти на защита по Закона за защита на териториите и Закона за биологичното разнообразие. Доколкото веднъж повредени и унищожени, дори и отделни части от тях, едни защитени територии и една защитена зона вече не могат да изпълняват функциите, за които са създадени.

По отношение на бракониерството на дивеч отново правим корекции в терминологията, така че да отговарят в Наказателния кодекс на Закона за лова и опазването на дивеча, както и завишаване на наказанията за незаконен улов, с оглед ограничаване на мащабното бракониерство в цялата страна и необходимостта от осигуряване на съответствие с нанесените щети, доколкото грижите за дивеча изискват дългогодишни усилия и значителни финансови средства.

Предложено е с изменение на Наказателния кодекс да се криминализира една група специфични деяния, а именно противозаконното поставяне на отрови, отровни вещества, отровни смеси или опасни субстанции в природата и на общодостъпни места, които към момента са останали извън обхвата на Наказателния кодекс, макар да представляват заплаха, както за голям брой животински видове, в това число и защитени такива, така и за човека. Такива престъпления обаче съвсем не са рядкост, а вредоносният резултат, който те причиняват, е значителен и често с висока степен на опасност.

За ограничаване и предотвратяване на противозаконното използване на отрови в дивата природа още от 2017 г. работят редица природозащитни организации, отговарящи за възстановяването на защитени видове в защитените територии и зони от „Натура 2000“ чрез национално и европейско финансиране, с активното съдействие на органите на МВР, прокуратура, МОСВ, РИОСВ, токсикологични лаборатории и други.

През 2021 г. сме приели и „Национален план за действие за борба срещу незаконното използване на отрови в дивата природа 2021 – 2030 г.“, в който са заложени тези законодателни промени, които се обуславят и от регистрираните значими случаи на използване на отрови, които са причинили смъртта на голям брой домашни и диви животни, сред които и защитени видове, и нуждата да се ограничи и предотврати противозаконното използване на отрови в дивата природа.

Основните ползи от тези изменения в Наказателния кодекс виждаме в по-добрата защита на животните, защитените видове, защитените територии и зони, горите и дивеча, които са национално природно богатство и изискват максимална защита поради изключителното им значение за обществото.

Завършвам с това, че предложените изменения съответстват на общностната политика за по-строга защита на околната среда чрез наказателно право. Благодаря Ви.