Милен Матеев

Благодаря, господин Председател.

Уважаеми колеги, наистина се надявам да върнем дебата в експертното му ниво и да не се повтарят грозните сцени отпреди почивката.

Всъщност провеждаме едно изключително важно и изключително значимо обсъждане и от всичко заявено, от всички парламентарни групи, щях да съм обнадежден, че ще стигнем до приемането на законопроект, който наистина в голяма степен осъществява съдебната реформа.

За жалост обаче не само от това, което се говори, а всъщност от това, което виждам като действия на отделни парламентарни групи, включително и в Правната комисия, включително и със снощното бламиране на кворума от страна на ГЕРБ и ДПС, не съм оптимист, че ще стигнем дотам. (Шум и реплики: „Еее!“ от ГЕРБ-СДС и ДПС.)

Така или иначе, да се върнем върху законопроектите, които обсъждаме. Ще се спра единствено върху Законопроекта, внесен от Министерския съвет, който надгражда този, изготвен от Министерството на правосъдието от правителството на Кирил Петков. Законопроектът отразява всъщност стремежа към върховенство на правото в България, което десетки години се опитват различни неправителствени организации и политически реформаторски партии да прокарат като съдебна реформа.

Този законопроект е минал през всички проверки на европейските ни партньори и съответните институции, няма да назовавам пак Венецианската комисия, Съвета на Европейския съюз и така нататък, и всъщност чрез него държавата ни дава най значимия отговор на всички препоръки във всички мониторингови доклади, които сме получавали през годините.

По същество, разбира се, с най-голям политически заряд е механизмът за разследване на главния прокурор. Съвсем накратко ще прочета препоръката на Европейския съд по правата на човека от 2009 г., която казва: „Въпреки че на теория всеки прокурор или следовател има право без предварително разрешение да повдигне обвинение срещу главния прокурор или да поиска от съответния съд заповед за предварителното му задържане, когато има достатъчно информация, че той може да е извършил престъпление, съществуващият правен режим не предлага достатъчно гаранции срещу незаконни действия, извършени от висши прокурори или съдии, и на практика се толерира липсата на контрол и безотчетността върху дейността на висшите съдебни служители, докато контролът се упражнява от самите тях и от техните подчинени. С оглед на централизирана структура на българската прокуратура и нейното изключително правомощие да повдига обвинения е практически невъзможно да бъде проведено независимо разследване на главния прокурор.“

Този дефицит, установен в българското законодателство, всъщност може лесно да бъде решен с механизма, който се предлага в промените на Наказателно-процесуалния кодекс от Министерския съвет, пак казвам, преминал през всички проверки.

Ето защо се налага разследващият главен прокурор да не произхожда от съществуващата институционална структура на прокуратурата, в която се намират и следователите, каквото беше предложението на ВЪЗРАЖДАНЕ.

Затова напълно подкрепям механизма, който е предложен от Министерския съвет. Само като една вметка, същият механизъм се прилага в правните системи на Испания и Италия. Смятам, че е намерен най-точният механизъм, който дава най-големи гаранции както за безпристрастността на разследването, така и за нужната компетентност на разследващите, а също така и достатъчно гаранция за защита на правата на разследваните. Така че не виждам никакви основания за политически страхове, че по някакъв начин този закон е създаден за този или онзи главен прокурор. Всички гаранции затова той да не бъде отстранен са в този законопроект, ако го четем безпристрастно.

С големи очаквания освен този механизъм, разбира се, който само попълва една празнота в законодателството и няма смисъл от толкова политизиране, има значително други важни промени в Наказателния кодекс и в Закона за съдебната власт, които се предлагат. Това са конституирането на Висшия съдебен съвет, квотата на Народното събрание по какъв начин да бъде избирана. Предложението всъщност дава възможност да се избегне рискът от капсулиране на съдебната система, което виждаме в момента.

Изборът и освобождаването на председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд с предложено двойно мнозинство всъщност отново отговаря на изискванията на Венецианската комисия и е насочено към укрепване на съдийското самоуправление. Само вметвам, като детайли, защото нямаме наистина време да навлизаме, надявам се да ме опровергаете, колеги, и да имаме възможност за второ гласуване на този законопроект, където да влезем в детайли.

Разширеният обхват на съдебен контрол, който се предлага, разширените правомощия и детайлизирането на участниците в процеса, като ощетено юридическо лице или лице, съобщаващо за престъпление, също трябва да ги подкрепим. Промените в правилата за командироване на магистратите са дългоочаквани от цялата съдийска общност – те също заслужават нашата подкрепа.

В крайна сметка имаме дългоочаквания законопроект и както отговорих и на господин Маринов, който в голяма степен ще извърши съдебната реформа извън тези, които се нуждаят от конституционните промени.

Моля и пак апелирам всички политически партии да преодолеят политическите си страхове и ако, разбира се, са готови, да приемем в това Народно събрание този законопроект и това Народно събрание да остане в законодателната история не като яловото Народно събрание, което не може да избере работещо редовно правителство, а всъщност Народно събрание, което в голяма степен е извършило дългоочакваната съдебна реформа. (Ръкопляскания от „Продължаваме Промяната“.)