Андрей Гюров

Благодаря.

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги, скъпи сънародници! Закриваме Четиридесет и осмото народно събрание, а с всеки край идва време за равносметка.

Днес имаме една лоша и една добра новина. Лошата е, че това беше парламентът на пропуснатите възможности, добра е, защото най-сетне групите са ясни. Едно стабилно мнозинство в тази зала казва: „Тук е така! Това е най-доброто, което можем да имаме!“

Но малцинството вътре и мнозинството вън вече знаят, че можем да живеем и по-добър живот, че Вашето нормално, не е европейското нормално, че има бъдеще, в което успехът не зависи от това на кого си човек, здравето не зависи от това дали имаш връзки в болницата. Училището възпитава таланти, а не послушници и справедливостта не е резултат от това на кого главният прокурор казва „шефе“.

Това Народно събрание остана в опозиция на бъдещето. В един все по-дигитален свят то ще остане като парламент на хартията, ще се помни с промените в Изборния кодекс, под чието знаме се обедини хартиената коалиция.

Работата в Четиридесет и осмото народно събрание започна с изменение в Изборния кодекс и това се превърна в неговото родилно петно. Тези промени станаха символ на този парламент – нарушение на Правилника, на законите, на Конституцията, унищожаване на машинното гласуване, а всъщност узаконяване на изборните злоупотреби.

Да, свършихме и няколко добри неща. Осигурихме по-добър достъп до здравни грижи в малките населени места и повишаване на основните заплати в болниците с промени в Закона за здравното осигуряване.

Приехме три ключови закона по Плана за възстановяване и устойчивост – за медиацията, за правната помощ, за кадастъра и имотния регистър.

Приехме важни промени в Гражданско-процесуалния кодекс, в Закона за училищното образование.

Намали ли обаче това Народно събрание неравенствата в българското общество? Не, напротив. Отказа дори да подкрепи едно от първите ни предложения, а именно да накара Министерския съвет да внесе държавен бюджет за 2023 г.

Продължи ли това Народно събрание съдебната реформа с въвеждането на Механизъм за контрол на главния прокурор? Не, нямаше воля за това, нямаше желание. Много искаха, но нямаха желание.

Направи ли това Народно събрание нещо в борбата с корупцията? Прие ли готовия антикорупционен закон? Не, отказа – не му беше приоритет. Затова България отново е и ще продължава да бъде на европейското дъно по индекс за корупция.

Големите промени, важните промени бяха отложени с банални маневри в тази зала и в комисиите – останаха за следващ парламент, ако евентуално има мнозинство, което има желание да ги осъществи.

За друг път останаха жертвите на домашното насилие.

В този парламент за депутатите от ГЕРБ, ВЪЗРАЖДАНЕ и БСП беше по-важно да сеят страхове и да бягат от отговорност.

Спасяването на редник Гешев събра повече застъпници от спасяването на Черноморието от презастрояване и не гласувахме поправките в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС.) Не минаха и промените в Закона за биоразнообразието. Той отлежава в Еко комисията, която е имала около четири заседания за четири месеца. Между другото, това също е Закон, обвързан с плащанията по Плана за възстановяване, и още много други.

Освен изоставането от целта Шенген, освен изоставането със задачите по Плана за възстановяване изоставаме и с готовността за еврозоната. Казусът „Зелена карта“ включва дата и ангажимент. Някои партии обаче пак решиха да свършат работата на един човек, а не на хората. Кой? Попитайте партиите, които внесоха поотделно една и съща поправка заедно с правописните грешки в нея.

Това Народно събрание, което се провали в основните си задачи, няма да ни липсва. Сред приоритетите не бяха съдебната реформа, Шенген, еврозоната, повишаването на качеството на живот на българските граждани.

Сега най-голямата опасност е да бъдем превзети от гняв и отчаяние. Опитват се да ни внушат, че тук е така, че нямаме шанс срещу превзетата държава, че това са техните правила, но ние не сме съгласни. България заслужава повече! България може повече! Съдбата помага на смелите, а страхливите отказва. Време е за смелост. Нека погледнем напред какво ни предстои – предстои ни да опитаме да намерим онова, което ни обединява, да посочим цели и да кажем категорично: „Знаем къде искаме да отидем, знаем стъпките, които трябва да направим.“ Да се захванем за работа, да направим промените. Да приемем подготвените законопроекти с продемократично мнозинство, да създадем нови. Да покажем на хората, че ги чуваме, че работим по техните проблеми.

Желанията и стремежите на българските граждани са за по добър живот, справедливост, достойни доходи и честни възможности и предвидимост. Вярваме, че нашето общество е силно, че то няма колебания за посоката. Разбираме, че на хората им дотегна да наричат мечта това, което за другите европейци е нормалност. Разбираме, че са уморени от самотни битки. Това, което искаме да Ви кажем, скъпи съграждани, е, че не сте сами – с Вас сме. И докато не се отказваме, докато сме тук, а ние няма да се откажем, надеждата за промяна ще живее. И ние ще я постигнем, продължавайки заедно. Благодаря. (Народните представители от „Продължаваме Промяната“ стават и бурно ръкопляскат. Възгласи: „Браво!“)