Стефан Янев

Уважаеми господин Председател, уважаеми дами и господа народни представители, уважаеми сънародници! За пети пореден път отиваме на избори – на предсрочни парламентарни избори, и това е показател за тоталния срив на политическата система у нас, красноречиво доказателство за пълна липса на отговорност и разум в политическия елит, и това ме тревожи дълбоко.

В професионалната си кариера съм се клел с цената на живота си да браня Отечеството, но често в този парламент това означаваше като медиатор да успокоявам опиянени от идеите си младежи, които си скачат дори на бой, без да мислят дали няма да счупят нещо. Опитите на „Български възход“ да внесе здрав разум, спокойствие и логика останаха неразбрани, защото много от Вас си мислят, че точно тяхната пръчка от снопа на Кубрат е по-здрава от всички останали. Видяхме, че не е така – за пореден път.

Рядко взимах думата през последните месеци и неслучайно, но в последния ден на този парламент искам да споделя от тази трибуна разочарованието си. Беше изгубено безценно време в безсмислени караници за власт на всяка цена, вместо да се начертае план как да преведем България през най-тежката криза на този век, и това е непростимо, защото на прага ни все повече се разгаря военен конфликт, който е на път да ескалира до непредвидими граници. Колегите ми знаят много добре какво говоря.

В опит за трупане на личен имидж през краткия живот на този парламент мнозина пропуснаха, че все повече българи тънат в мизерия. Как допуснахме да търсят децата си с дронове и вертолети, да научават за родителите си от криминалните хроники, в мирно време да сме изгубили повече животи, отколкото други народи по време на война? Търпението ни свърши. Цялата тази политическа безидейност разбива България и унищожава народа ни, а от България зависи много, ако е стабилна, ако успее да балансира интересите си правилно, и всички, които ни вкарват в тази спирала от нескончаеми избори, знаят това.

Сега повече от всякога ни е нужно да си спомним думите на Стамболов: „Твърд курс по националния въпрос и стабилна външна политика“, а за това трябват истински мъже, готови да дадат живота си за родината, не просто да се научат как да гладят ризите си за участие в сутрешните блокове. Ако всички ние вярваме, че сме наследници на атинската демокрация, нека си припомним нейните основи – спазване на закона, придържане към етичните порядки, толерантност към различните гледни точки, взаимно доверие, чувство за принадлежност и отговорност, висок морал и доблест – това, което ни е завещал Перикъл. Той казва, че държавата е полезна за всичките си граждани само ако е здраво стъпила на двата си крака – в нашия случай сигурност, стабилност и солидарност.

Какво разбрахме и какво постигнахме ние като скромни политици, които едва ли ще останат в историята? Пет избора за парламент в рамките на две години – внушение, че ще има и шести избор тази година, заедно с местния вот, нерешени проблеми, които засягат живота на хората тук и сега, безвластие. Страната ни не само е стъпила на двата си крака, а се движи на служебен автопилот, който не може да осигури ясна посока и дълъг хоризонт на развитие, чувството на много хора, включително във властта, че са над закона, чувството на много хора, жертви на различен вид престъпления, че законът не е на тяхната страна, тотален срив на доверие в политическата класа, все по-ниска избирателна активност.

За интересите на какво мнозинство говорим, когато мнозинството от народа не е представено тук в парламента. Партиите в този парламент отказаха да направят правителство от страх и егоизъм. Предизборната борба не стихна нито за миг и в пленарната зала. Кому е нужен парламент, ако той не е в състояние да излъчи управление? Кому са нужни партии, ако те не са в състояние да правят единственото нещо, за което съществуват?

Представяте ли си, ако в една болница различните лекари откажат да работят заедно, ако анестезиологът откаже да работи с хирурга. България е в политическа криза и ако не искаме да я видим безпомощна, на легло в реанимацията, трябва да намерим бързи, професионални и отговорни решения. За тях ще се искат смелост, труд и саможертви.

От утре всяка партия в предизборната надпревара ще се чуди как да задържи и разшири електората си за сметка на другите партии. Но никоя партия няма да стане по-привлекателна и полезна за хората само защото отказва да си сътрудничи с другите.

Избирателите си остават у дома в изборния ден не защото са разочаровани от партията, за която преди са гласували, а защото са разочаровани от цялата политическа класа, която се е отдалечила от тях и техните нужди, очаквания и надежди.

Нека не говорим за грандиозни планове за бъдещето или екзотични проекти за промяна на общественото устройство, а да помислим как да направим нужните малки, но работещи стъпки в рамките на реалността, каквато е тук и сега. Животът е днес и нямаме право да пилеем времето на хората.

Бях убеден, че в този парламент е възможен диалог, който да излъчи антикризисен екип – коалиция по национални приоритети, експертен кабинет или както и да го наречем, някакъв съюз на здравия разум. Не се получи по очевидни причини, които обаче не оправдават политическата безотговорност и тяснопартийното гонене на лични интереси.

Ако разширим мащаба си на мислене и вложим малко повече мъдрост, смиреност и готовност за сътрудничество, ще знаем какво да направим в следващия парламент.

Ситуацията е трудна. Много хора са изплашени от непредвидимостта на новото нормално, но аз знам, че има решение на тази логическа задача. Апелирам към всеки истински българин днес – да обърнем пирамидата, за да се подреди държавата и да започнем да живеем правилно.

Не можем просто да говорим за Европейски съюз, без да говорим за християнски ценности.

Не можем да говорим за национална сигурност, без да споменем всеки един успех от обществения живот – отбрана, вътрешна и външна политика, енергетика, здравеопазване и селско стопанство, икономика, екология, наука и образование, полезните ни изкопаеми, миграцията.

Няма как да говорим денонощно за съдебна реформа и корупция, и нито дума за нашата неспособност да се самоорганизираме.

Невъзможно е да се борим с демографския срив и едновременно с това да недовиждаме как зли сили рушат традиционното българско семейство.

Да искаме здрава нация, а да плащаме на лекарите за болести вместо за превенция.

Да твърдим, че се опитваме да съставим кабинет, докато никой с никого не говори сериозно.

Живеем във времена, когато на карта е заложено практически всичко, за което в славни битки са умирали дедите ни. И нито един от присъстващите в тази зала няма право да се подиграва с тази памет.

Апелирам всички смели, истински българи, които разбират думите ми със сърцето си, да намерят сили и да се съберат под знамената, за да може, когато отново се видим тук след два месеца, да сме дошли заради Майка България. Да сме представители не на различни партии, а да сме представители на един народ.

Нека затворим тази страница на парламентарната история. Да пресечем всички опити за накърняване достойнството на българския народ. Да се върнем след изборите уморени, но и помъдрели, за да прогледнем за реалните заплахи, които няма да ни чакат повече.

Да живее България! (Ръкопляскания от „Български възход“ и частични ръкопляскания от ГЕРБ-СДС.)