Андрей Гюров

Господин Председател, надявам се, че няма да влезем във времето на почивката. Доколкото виждам, има разбиране в залата, че това наистина е един важен законопроект, който трябва да бъде приет от Четиридесет и деветото народно събрание.

Тук даже бих си позволил да поправя колегата Петров. България не е една от малкото страни в Европа, а единствената страна в Европа, която не урежда личния фалит на физическите лица в Европейския съюз.

Освен това Законопроектът е и част от Плана за възстановяване и устойчивост, но не това е най-важното. Най-важното е, че ние като общество и като икономика имаме нужда от този закон, защото той наистина има въздействие върху цялата икономическа дейност в страната и наистина това, което ние трябва да направим между първо и второ четене в работна група или с удължаването на срок, или с правене на правилните предложения, е да потърсим и да намерим този баланс между интересите на различните части от общество.

Аз затова ще оставя правната дискусия на колегите специалисти в тази област. Но от икономическа гледна точка, ако трябва да подчертаем защо е толкова важен да се приеме този закон сега, на първо четене, и да се върви към неговото окончателно приемане, на първо място, трябва да изясним една неяснота и в обществото една стигма, наложена на институцията „фалит“, които някои хора считат, че е така нещо наложено, нещо, което цели да постави длъжника в неравностойно положение, да го унижи и всъщност това е точно обратното. Това, което цели този закон, всъщност е да предпази длъжника от неговите кредитори и да му даде възможност за втори шанс да си стъпи на краката и отново да стане един пълноправен член на обществото.

От друга страна, това, което също е важно да се знае, е, че този фалит не е наложен външно, а той всъщност е по искане на длъжника. Така че само хората, които са добросъвестни и искат да излязат от тази ситуация и да намерят нов път за себе си, могат да се възползват. Тоест, това е една възможност, а не задължение и по никакъв начин не натоварва длъжниците.

А от гледна точка на икономиката, естествено, трябва да се знае, че тази възможност за втори шанс всъщност позволява на хората да бъдат по-предприемчиви, да се опитват да реализират идеи. Някои от най-големите предприемачи в света, които са създали мултимилиардни компании, всъщност са минали през няколко неуспешни идеи, преди да успеят да реализират своята най-успешна идея. Точно това, тази възможност на мрежа, която да обхване хората, които по собствени решения или по стечения на обстоятелствата изпадат в несъстоятелност, да могат да имат повече смелост да пробват идеи и да осъществяват тези идеи.

Естествено, улесняването и правилните механизми, по които се определя масата на несъстоятелност, редът, по който са изплащани тези неща и изобщо цялата процедура, също ще намали тежестта за икономиката от това да има по-тежки такси, да има колекторски фирми, които упражняват неправомерен натиск, и така нататък. Така че във всички случаи това е добре за икономиката и особено за това, че едни хора вместо цял живот да бъдат длъжници и да се чудят как да закърпят положението, те всъщност ще могат отново да станат пълноценни участници в икономиката и да създават добавена стойност.

И не на последно място, нещо, което също трябва да се знае. Притеснението на много хора, че всъщност от гледна точка на кредиторите това би било неизгодно за тях. Това също не би трябвало да е така. От една страна, тази процедура, която е уредена в Закона, ще позволи бързо и ясно да бъдат реализирани активи и доходи, които лицата имат, и по този начин самите кредитори ще могат да получат по-голяма част или по-бързо от тези вземания, които иначе не биха могли да получат.

И всъщност другото нещо, което вече споменах, за тази добросъвестност – не могат хората, които са недобросъвестни длъжници да се възползват от тази институция. Така че има ясни критерии, които са заложени – юристите ще преценят дали те са достатъчно добре регламентирани, но това ще гарантира, че само тези хора и физически лица, длъжници, които са добросъвестни, ще могат да се възползват.

И не на последно място да спомена, че, да, възползването от правото на личния фалит не е нещо, което е безплатно. Тоест не може да стане така, че един човек ще отиде, ще вземе кредит, после ще се обяви в несъстоятелност и по този начин ще избегне да си върне заемите. Това не е така. Фактически виждаме, че дори исторически погледнато хора, които имат право да направят това в други развити икономики, не го правят съвсем съзнателно, защото знаят какви са последиците от това действие – как в бъдеще те няма да могат да имат достъп до кредитиране на подходящи цени и така нататък.

Така че тук притесненията от гледна точка на кредиторите наистина не биха били на място. Затова, както казах, между четенията трябва да се намери най-правилният баланс за всички страни. Защото този закон би бил изключително полезен за всички участници в икономическия живот в страната, затова е изключително важно да го приемем в това Народно събрание. Благодаря.