Гюнер Ахмед

Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги народни представители! Причината да се изказвам по заглавието е, че на Правна комисия на последното заседание, когато обсъждахме Законопроекта на второ гласуване, бяха изслушани три лица, по техни твърдения, пострадали от домашно насилие, или вторият изслушан, който, по негови твърдения, нарочен за насилник за извършено домашно насилие.

На първо място, искам да отбележа два безспорни факта – че България е с най-висок брой жертви на домашно насилие в Европейския съюз, както и броят на жертвите на домашно насилие в България е по-висок от средния в Европейския съюз.

Повечето колеги, когато излизат на тази трибуна, изтъкват определени факти за своето минало. Аз от 2007 г. практикувам като адвокат, повече от 15 години този период съвпада и с приемането на Закона за домашно насилие. Много добре ми е позната и самата процедура по приложението на Закона, емоционалните моментни състояния и на страните, както и правоприлагането от страна на съдилищата. Между другото, по отношение на правораздаването досега никой не взема становище, доколко то има отношение за приложението на Закона за домашното насилие.

Искам да отбележа за колегите, които не са участвали в Правната комисия и не са се запознали със стенограмата, какво е общото между тези три изслушани лица.

Първото лице, което беше изслушано, имена няма да споменавам, заявява: „Борба с институции, подкупени длъжностни лица, дори фалшифициране на документи от социалните служби, опит за прекратяване на ограничителна заповед, лъжесвидетели, тормоз над роднини, срещи с лица в МВР, свързани с насилника, забрана, дела, безпаричие. Полицаите твърдяха, че са безсилни. Към настоящия момент продължавам да водя съдебна битка с насилника си.“

Второто лице, което, по негови твърдения, е нарочен за извършител на домашно насилие, твърди, че от 2013 г. се е сблъскал с този закон и го видял и от едната, и от другата страна. Твърди, че „този закон не е полезен за нашите деца, напротив – бих казал, че той дори е вреден, и го казвам от името на всички родители, които са преживели тази злоупотреба с този закон.“

Третото лице, което води няколкогодишни съдебни битки, в първоначалния стадий е била пострадала, а впоследствие е призната и за насилник и в момента децата ѝ са при насилника, както тя твърди. Тя също твърди, че: „Викали сме много пъти полиция, която е идвала вкъщи и си е тръгвала с думите: не го дразнете, заключете се в най-вътрешната стая, когато го видите, че е пиян. Даже и да подадете жалба, когато завием зад ъгъла, той тогава може да Ви убие.“

Общото между тези три лица е едно: недоверието в държавата, недоверието в институциите, в абсолютно всички институции. Когато понякога говорим от тази трибуна, ние обвиняваме една или друга институция, или правителствата обвиняват предходните правителства, че не са направили необходимото по отношение на приложението на този закон. Как може да убедим тези три лица, че с промените в този законопроект ще защитим техния живот, техните права, тяхната телесна неприкосновеност? Колегите, които искаха те да бъдат изслушани, дали могат да отговорят на този въпрос? Аз не съм убеден, че ние по някакъв начин с тези промени в този законопроект ще направим така, че тези лица ще се чувстват по спокойни, по щастливи и по-сигурни за своето бъдеще.

И на последно място, уважаеми колеги, смятам, че борбата с домашното насилие изисква не само политически и институционални усилия, а и много човешки усилия. Тези усилия следва да бъдат общи между всички нас, народните представители, без да политизираме темата, както и да обърнем внимание на първичните ни проблеми, а именно възпитанието, образованието, обучението в най-ранна възраст за проблемите на домашно насилие и след това стигнем до институциите и контрола, който институциите трябва да прилагат по приложението на този закон.

И на последно място, трябва да обърнем внимание и на темата, която почти всички избягват да коментират, а именно бавното правосъдие, бавното правораздаване, като общото между тези изслушани три лица беше в тази насока – бавно правораздаване.