Докладчик Петър Чобанов

Благодаря Ви, господин Председател.

Уважаеми дами и господа!

„ДОКЛАД

относно Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерския съвет

на 5 юли 2023 г.

На заседание, проведено на 6 юли 2023 г., Комисията по бюджет и финанси съвместно с Комисията по труда, социалната и демографската политика и с Комисията по икономическа политика и иновации разгледа Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г.

На заседанието присъстваха: Асен Василев – министър на финансите; Боян Магдалинчев – представляващ Висшия съдебен съвет; проф. Борис Грозданов и Любомир Дацов – председател и член на Фискалния съвет; Омбудсманът на Република България – проф. Диана Ковачева; Силвия Георгиева – изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България; представители на синдикатите и работодателските организации и други.

Министър Василев представи Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г., като подчерта, че той отговаря на очакванията на бизнеса и гражданите и позволява финансите на страната да останат устойчиви в рамките на 3% дефицит.

I. Макроикономическа прогноза за периода 2023 – 2025 г.

Основни макроикономически показатели:

1. Брутен вътрешен продукт

Макроикономическите перспективи за прогнозния период предвиждат забавяне на растежа на БВП до 1,8% през 2023 г. по линия на потреблението, износа и изменението на запасите и ускоряване на растежа през 2024 г. до 3,3% в резултат на отслабването на инфлационния натиск. През 2025 г. растежът на БВП се очаква да бъде 3,2%.“ (Членове на Министерския съвет заемат местата си в пленарната зала.)

Здравейте, госпожо Вицепремиер, здравейте господа министри!

„2. Пазар на труда

През 2023 г. се очаква броят на заетите лица да се повиши с 0,4% спрямо 2022 г., а средногодишният коефициент на безработица да намалее до 4,1%. Основният източник за по-нататъшно увеличение на заетостта през следващите години е привличането на лица извън работната сила обратно на пазара на труда. През 2024 г. се очаква известно ускоряване на ръста на заетите в страната, най-вече поради ускоряването на икономическия ръст, докато през 2025 г. се очаква забавяне на ръста на заетостта поради изчерпване на възможностите за нейния екстензивен растеж.

3. Инфлация

Очакванията са в края на 2023 г. инфлацията да се понижи до 5,6%, а средногодишната да бъде 8,7%. През 2024 г. прогнозата е инфлацията да продължи да се забавя, като в края на годината ще достигне 3,2%, а средногодишната – 3,8%. През 2025 г. средногодишната инфлация ще продължи да се забавя съответно до 2,8%.

II. Фискална политика и основни параметри за периода 2023 – 2025 г.

При приходите в настоящата прогноза се наблюдава ръст в номинално изражение за целия тригодишен период. Като относителен дял от БВП за 2023 г. те са 37,7%, за 2024 г. – 38,2%, и за 2025 г. – 37,0%.

Разходите за периода 2023 – 2025 г. като дял от БВП са съответно 40,1% през 2023 г., 41,9% през 2024 г. и 40,9% през 2025 г.

В средносрочен план разходите по консолидираната фискална програма са в рамките на 40-процентното правило по Закона за публичните финанси, като бележат спад от 37,1% от БВП през 2023 г. до 35,9% от БВП през 2025 г., като от тези разходи са изключени разходите, извършени от сметки за средства от Европейския съюз и по други международни програми и договори, приравнени към тях, включително свързаното с тях национално съфинансиране.

Бюджетното салдо по КФП за 2023 г. е дефицит от 2,5% от БВП, а на сектор „Държавно управление“, тоест по методологията на Европейския съюз, на Евростат, е дефицит от 3,0% от БВП. За 2024-а и 2025 г. дефицитът по КФП е съответно 3,7% от БВП и 3,9% от БВП, а за сектор „Държавно управление“ е съответно 3,0% от БВП и 3,6% от БВП.

Минималният размер на фискалния резерв към 31 декември 2023 г. е предвиден да остане непроменен спрямо заложения в Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. в размер на 4,5 млрд. лв.

Въз основа на допусканията за периода 2023 – 2025 г. се предвижда максималният размер на държавния дълг към края на 2023 г. да не надвишава 40,6 млрд. лв., а в края на 2024-а и 2025 г. да достигне съответно до 49,6 млрд. лв. и 59,5 млрд. лв. Съотношението на държавния дълг към БВП от 22,5% към края на 2021 г. намалява до 21,8% в края на 2022 г. и се очаква да достигне до 22,0% в края на 2023 г. В резултат на предвиденото значително увеличение на капиталовите разходи през 2024-а и 2025 г., които трябва да достигнат съответно 13 413,6 млн. лв. и 12 655,5 млн. лв., се очаква държавният дълг да достигне 25,1% в края на 2024 г. и 28,3% от БВП в края на 2025 г.

Тези инвестиции съответстват на пълния размер средства, предвидени в новия програмен период на оперативните програми и Националния план за възстановяване и устойчивост. Инвестиционните разходи за 2024 и 2025 г. ще бъдат прецизирани на база проектна готовност в съответните годишни бюджети.

III. Основни приходни и разходни политики

През периода 2023 – 2025 г. данъчната политика ще е ориентирана към запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, предотвратяването на възможности за укриване и невнасяне на данъци и осигуровки и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите.

Запазва се действащото данъчно облекчение за предоставяне на социални разходи в размер до 200 лв. месечно на наетите лица под формата на ваучери за храна, като се предвижда общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна да бъде увеличена от 1 млрд. лв. на 1,4 млрд. лв.

Предлага се въвеждането на ваучери за храна на електронен носител от 1 януари 2024 г. Предвижда се шестмесечен преходен период, през който да функционират както ваучерите за храна на хартиен носител, така и ваучерите за храна на електронен носител, като окончателното преминаване само към ваучери на електронен носител ще бъде от 1 юли 2024 г.

В Законопроекта за държавния бюджет за 2023 г. е определен 100% дивидент за държавата от държавните дружества и предприятия за текущата година.

По отношение на политиката по доходите в проекта на бюджет за 2023 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата на 780 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за следващите две години са разчетени в индикативен размер в съответствие с чл. 244 от Кодекса на труда.

За 2023 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията. Осигурени са в целогодишен размер за 2023 г. и следващите години средства в резултат от направени увеличения на разходите за персонал през 2022 г. на отделни разпоредители с бюджет. Предвидено е увеличение на разходите за персонал с 10% за структурите, които не са получили такова увеличение през 2022 г., и увеличение на основните месечни възнаграждения в структурите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и Главна дирекция „Охрана“ към Министерството на правосъдието, като към вече осигурените 125 лв. през 2022 г. от 1 август 2023 г. са разчетени допълнителни 175 лв. в проектобюджета на Министерството за 2023 г.

За предучилищното и училищното образование за 2023 г. са осигурени 558,6 млн. лв., в това число 465,0 млн. лв. за предвиденото нарастване на средствата за делегираните дейности в образованието във връзка с продължаване на политиката за увеличение на заплатите на педагогическите специалисти за достигане на средна работна заплата не по-малко от 125 на сто от средната работна заплата за страната през 2023 г.

Социална политика. По проектобюджета на Министерството на труда и социалната политика за 2023 г. за помощи и обезщетения са предвидени допълнителни разходи на база оценка на изпълнението за 2022 г. в размер на:

– 111,1 млн. лв. във връзка с определения нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г. при определяне на финансовата подкрепа по Закона за хората с увреждания;

– 131,0 млн. лв. по механизма „Лична помощ“ по Закона за личната помощ (ЗЛП), като е отчетен достигнатият обхват на ползвателите и личните асистенти, както и ефектът за възнагражденията на асистентите от промяната на минималната работна заплата;

– 50,1 млн. лв., като е отчетено поетапното нарастване на индивидуалните коефициенти на месечните помощи по Закона за социално подпомагане, като се отчита преминаването от сега действащия механизъм към обвързването на месечните социални помощи с линията на бедност, както и определеният нов размер от 504 лв. на линията на бедност за 2023 г.;

– 30,0 млн. лв. по Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) за обезпечаване в целогодишен размер увеличението от 1 април 2022 г. на доходния критерий от 410 на 510 лв. за месечните семейни помощи за отглеждане на дете до завършване на средно образование;

– 2,5 млн. лв. за възнаграждения за професионалните приемни семейства по Закона за закрила на детето;

– 31,2 млн. лв. във връзка с въведената нова еднократна помощ за учениците от втори, трети, четвърти и пети клас без доходен тест, независимо от вида на училището по Закона за семейни помощи за деца за първия срок на учебната 2023/2024 г.

За 2023 г. за делегираните от държавата дейности в сферата на социалните услуги на общините се въвежда допълващ стандарт за месечна помощ за ученици, настанени по реда на Закона за закрила на детето в социални услуги за резидентна грижа, в размер на 38 лв., за което са осигурени допълнителни средства в размер на 1,7 млн. лв. за 3717 ученици.

Пенсионната политика се базира на допусканията за осъвременяване на всички размери на пенсиите съгласно действащото законодателство 12 на сто за 2023 г., като в резултат на това за 2023 г. разходите за пенсии по бюджета на ДОО нарастват с 3 657,4 млн. лв. спрямо Закона за 2022 г.

През 2024 г. и 2025 г. тези ръстове спрямо предходната година са съответно 2 145,9 млн. лв. и 1 812,3 млн. лв.

Разходите за отбрана за 2023 г. възлизат на 1,88% от БВП с 0,03% повече от референтния процент, като през 2024 г. достигат до 2% от БВП, с което се изпълнява Националният план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България, съобразени с поетите ангажименти пред НАТО.

По отношение на средствата от Европейския съюз стойността на приходите е съобразена с профила на плащанията към одобрения Национален план за възстановяване и устойчивост при допускане за забавяне в изпълнението на дейностите, съответно в постигането на заложените в Решението за изпълнение на Плана етапи и цели, поради което вторият транш – първи за тази година съгласно профила на плащанията, в размер на 1,416 млрд. лв. ще бъде получен в края на 2023 г. Съществува риск при по-продължителна процедура по изготвяне на ревизирания Национален план за възстановяване и устойчивост, в това число и във връзка с глава REPowerEU и неговото одобрение от Съвета на Европейския съюз, вторият транш също да бъде получен през 2024 г. При предоговарянето могат да се променят стойностите на отделните траншове в зависимост от начина на преразпределяне на етапите и целите, включени в тях.

По държавния бюджет на Република България за 2023 г.

Приходите, помощите и даренията са планирани в размер на 40 810,6 млн. лв.

Разходите са в размер на 22 217,3 млн. лв.

Бюджетните взаимоотношения трансфери – нето са в размер на 22 566,9 млн. лв. и са резултат от предоставени от държавния бюджет трансфери в размер на 22 580,3 млн. лв. и от получени от държавния бюджет трансфери в размер на 13,4 млн. лв.

За 2023 г. вноската в общия бюджет на Европейския съюз е в размер на 2 042,4 млн. лв.

Бюджетното салдо по държавния бюджет се предлага да бъде на дефицит от 6 016,0 млн. лв. и съответно операциите в частта на финансирането на бюджетното салдо са в същия размер.

И през 2023 г. със Законопроекта за държавния бюджет се дава възможност на Народното събрание да одобри разходи по централния бюджет за 2023 г., предвидени за изпълнение на конкретни политики в размер на 1 632,4 млн. лв. в областта на науката, образованието, здравеопазването, отбраната, спорта и младежките дейности, културата и изкуствата, външната политика и земеделието.

Бюджет на съдебната власт за 2023 г.

Предложението на Висшия съдебен съвет беше представено от председателстващия ВСС господин Боян Магдалинчев. В него приходите се запазват на равнището от 2022 г. в размер на 95,0 млн. лв.

В проекта на ВСС за 2023 г. общият размер на разходите е 1 192,6 млн. лв., или увеличение с 253,9 млн. лв. спрямо одобрените за 2022 г., от тях 1 118,2 млн. лв. са за текущи разходи, като е предвидено увеличение на средствата за персонал със 168,7 млн. лв. Предложението е за запазване на резерва за непредвидени и/или неотложни разходи на равнището от предходната година в размер на 0,9 млн. лв.

Бюджетното взаимоотношение с централния бюджет за 2023 г. е предложено да се увеличи с 253,9 млн. лв. спрямо предходната година.

Министерският съвет предлага за 2023 г. по отношение на Висшия съдебен съвет приходите да са в размер на 100,0 млн. лв. с оглед на отчетните данни от предходната година.

Министерският съвет предлага общият размер на разходите да бъде определен на 1 087,5 млн. лв. При така изготвените разчети разликата в разходите между двата проекта е в размер на 105,1 млн. лв. Министерският съвет предлага по бюджета на съдебната власт да бъдат одобрени разходи в общ размер на 1 087,5 млн. лв., което е 148,8 млн. лв. повече спрямо одобрените за предходната година.

С преходните и заключителни разпоредби на Законопроекта се предлагат изменения в данъчни и други закони, които целят повишаване на събираемостта от данъци, намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите и изсветляване на сивата икономика, както следва:

Увеличение на общата годишна квота за предоставяне на ваучери за храна от 1 млрд. лв. на 1,4 млрд. лв.;

Запазване правото на ползване в увеличен размер на данъчните облекчения по чл. 22в и 22г от Закона за доходите на физически лица, за деца и за деца с увреждания през 2023 г., както следва: 6000 лв. годишно за едно ненавършило пълнолетие дете, 12 000 лв. – за две ненавършили пълнолетие деца, 18 000 лв. – за три и повече ненавършили пълнолетие деца, и съответно за деца с увреждания в размер на 12 000 лв. годишно, включително и възможността за авансово ползване през текущата година;

Запазване на правилата, параметрите и условията относно въведената с § 9 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за корпоративното подоходно облагане и § 8 от Закона за прилагане на разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г., Удължителния закон, временна солидарна вноска по глава ІІІ от Регламент на Европейския съюз 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година.

Промените в Закона за ограничаване на плащанията в брой и в Кодекса на труда предвиждат изплащането на трудови възнаграждения по Кодекса на труда от работодатели с 50 или повече наети лица, както и от работодатели, извършващи ресторантьорски и кетъринг услуги, а също и изплащането на дивиденти по Закона за корпоративното подоходно облагане, на стойност, равна на или надвишаваща 500 лв., да се извършват по банков път.

В Закона за здравето се създава трайна уредба по отношение на компенсирането на разходите за отглеждане, възпитание и обучение на деца, които не са приети поради липса на места в общински детски ясли и яслени групи в държавни и общински детски градини.

В Закона за общинския дълг се предоставя възможност на общините с по-нисък средногодишен размер на отчетените капиталови разходи за последните четири години да осъществят държавните и европейските политики за постигане на енергийна ефективност.

В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предвижда:

Приемането на пакет от мерки в областта на фискалния контрол на стоки с висок фискален риск чрез въвеждане на задължително предварително деклариране на данни за превозите на стоки на територията на Република България;

Въвеждане на режим за уведомяване на НАП и Агенция „Митници“ за предстоящи плащания от бюджета към физически и юридически лица по сключени договори на стойност над 10 000 лв., както и за предявени изпълнителни листове на стойност над 1000 лв.

Допълване на чл. 171 от ДОПК с цел постигане на погасяване по давност на лихвите върху публични вземания, за които е погасена изцяло или частично сумата по главницата преди изтичане на срока на давността за нея.

Нотариусите и съдиите по вписванията да извършват проверка по електронен път в НАП за установяване наличието или липсата на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения на прехвърлителя/учредителя на вещни права, съответно на ипотекарния длъжник или залогодателя, и в случай че установят такива, да пристъпват към изповядване на сделката, респективно към разпореждане за вписване на акта след тяхното заплащане или ако длъжникът писмено декларира, че е съгласен публичните задължения да се погасяват от сумата срещу прехвърлянето или учредяването на вещното право и купувачът внесе дължимата сума в съответния бюджет.

В Закона за кредитните институции и Закона за пазарите на финансови инструменти се предвижда да се даде възможност на достъп на публичните изпълнители, заедно с органите по приходите, до защитена информация, съответно банкова и търговска тайна.

В Закона за корпоративното подоходно облагане се предвижда:

Данъчно облекчение за ваучери за храна на електронен и хартиен носител, като преходният период за действието на двата режима е до 1 юли 2024 г.

Редакционни поправки за яснота и пълно съответствие с релевантните текстове на Насоките за регионална помощ относно схемата за държавна помощ за регионално развитие, които влизат в сила от 1 януари 2023 г.

В Закона за акцизите и данъчните складове се предвижда:

Разширяване обхвата на акцизните стоки с течностите за електронни цигари, несъдържащи никотин, и заместителите на тютюна, съдържащи никотин, като за тях ще се прилагат правилата за тютюневите изделия.

Отмяна на параграфи 6а и 6б от преходните и заключителните разпоредби на същия закон, в сила от 8 юли 2022 г., с които бяха въведени законодателни промени, свързани с въвеждането на краткосрочни антиинфлационни мерки.

В Закона за данък върху добавената стойност се предвижда:

Въвеждане на изискване лицата, регистрирани за целите на Закона, да предоставят в справката си декларация за ДДС за предходния данъчен период, информация за размера на паричната касова наличност и размера на вземанията по разчети със собственици, персонал и съдружници.

От 1 октомври 2023 г. НАП да предоставя на лицата нова електронна услуга, чрез която доставчикът с квалифициран електронен подпис да може да получава информация относно начина на отразяване на издаден от него документ в дневника за покупки на получателя.

Възможност за получател по доставка да не заплаща стойността на същата, когато доставчикът на ресторантьорски и кетъринг услуги не издаде касова бележка.

Промените в Закона за местните данъци и такси целят да се внесе по-голяма яснота по отношение на разходите, които всяка община включва в план-сметката за определяне на таксата за битови отпадъци.

Предлаганото изменение в чл. 25б от Закона за Националната агенция за приходите цели в неговия обхват да бъдат включени всички пощенски оператори, включително и тези, които не са лицензирани.

С промените в Закона за движението по пътищата и Закона за административните нарушения и наказания се разширяват хипотезите за налагане на наказания с фишове и се регламентира нов ред за връчване на наказателни постановления и електронни фишове.

В Закона за семейни помощи за деца се предвижда предоставянето на еднократна помощ и за учениците в пети клас.

По Законопроекта са проведе дискусия, на която бяха застъпени следните становища и искания:

В изказването си Любомир Дацов – член на Фискалния съвет, акцентира върху основния проблем пред бюджета през следващите три години – 3% дефицит на начислена база. Според него това означава, че всъщност е налице проциклична политика, в резултат на която през следващите години инфлацията ще бъде подпомагана. В предлагания държавен бюджет липсва изявена антиинфлационна политика, което е и въпрос на политическа стратегия.

От една страна, може да се предприемат мерки за бързо сваляне на инфлацията през 2023 г. и съответно през следващите години тя да е доста по-ниска, а от друга, инфлацията да е малко по-голяма през тази година и в следващите две или три години тя да затихне на база факторите, които действат – енергийни цени, и относително ниския растеж в Европа.

В средносрочен период бюджетът трябва да бъде пребалансиран с непопулярни мерки или чрез преструктуриране на разходната част или чрез увеличаване на приходната част. Заложените в настоящия бюджет мерки за повишаване на събираемостта на данъчните задължения, вземането на дивидента на 100% от предприятията и предвидените приходи от Плана за възстановяване и устойчивост според него не са достатъчни да бъдат осигурени достатъчно приходи в бюджета.

Народният представител Теменужка Петкова от ГЕРБ-СДС изрази удовлетворение от факта, че е предложен бюджет с 3% дефицит от БВП, който е един от критериите за присъединяването на България в еврозоната и същевременно не се променя данъчният модел. Тя изрази и редица резерви относно липсата на антиинфлационни мерки в бюджета, намаляването на разходите за растеж, като например разходите за образование като процент от БВП, силно надценените приходи особено по отношение на заложения приход по Плана за възстановяване и устойчивост.

Народният представител Жечо Станков от ГЕРБ-СДС обърна внимание, че в бюджета липсва антиинфлационна мярка във връзка с бъдещото изтегляне на нагнетените огромни количества газ в Чирен и по-високите цени.

Народните представители Красимир Вълчев, Деница Сачева, Александър Иванов и Бранимир Балачев от ГЕРБ-СДС изрично подчертаха, че добрата бюджетна политика е тази, която успява да освободи фискално пространство за разходи за развитие. По принцип няма нищо лошо да се увеличават социалните разходи, но това да не е за сметка за развитието на други отрасли от икономиката, както например сега се изземват пари от енергетиката. При положение че с настоящия бюджет не могат да се правят реформи и да се финансират нови политики, защо е финансирана помощта за 5-и клас, при положение че такава не е регламентирана в закон и не е част от действащото законодателство. Освен това бюджетът на Съдебната власт в частта капиталови разходи е силно намален.

Народният представител Йордан Цонев от „Движение за права и свободи“ посочи, че парламентарната група на ДПС оценява, че Проектът на бюджет е съставен навреме, че главната му цел е 3% дефицит, който е един от критериите за присъединяване на страната към еврозоната, но ще се въздържи да го подкрепи поради следните условности, които са дискусионни, а именно завишените очаквания за приходи, свиването на социалните разходи, свиването на капиталовите разходи до размери, в които могат да бъдат извършени, няма буфери, освен буфер от неизпълнението на капиталовите разходи. Освен това в този бюджет няма много политика и почти никакви реформи предвид политическата ситуация в страната и оставащите няколко месеца до края на годината. Според него реформите не следва да се разбират като свиване на разходи, а по-скоро те трябва да са повече финансирани, за да се случат съответните реформи и да се свият разходите след време.

Народният представител професор Румен Гечев от „БСП за България“ аргументира неподкрепата си за бюджета, като подчерта, че бюджетните приходи са подценени, като те могат да бъдат по-високи с около 800 – 900 млн. лв., и посочи, че между първо и второ четене ще бъде внесен пакет от мерки, насочени към разрешаване на социални и демографски проблеми. Той не подкрепя фискална или икономическа политика, при която се затягат коланите и дефицитът е 3%, а дългът 22% от БВП, и в същото време България изостава спрямо Румъния и други държави, които имат по-висок дълг, по-високи дефицити, по-висок икономически растеж и по-висок брутен вътрешен продукт на човек от населението.

В отговор на изложената от професор Гечев теза народният представител Мартин Димитров отбеляза, че за да се постигне подобен икономически растеж като Румъния, трябва да се увеличат реформите, а не да се увеличава дефицитът, какъвто е примерът на Гърция в миналото.

Народният представител Венко Сабрутев подкрепи бюджета, тъй като той е реалистичен само с 3% дефицит и в същото време осигурява рекордни средства за капиталови разходи, които са в основата на последващ икономически растеж.

Народният представител Деян Николов от ВЪЗРАЖДАНЕ нарече настоящия проект на държавен бюджет бюджет еврозона, тъй като в него не се говори за реформи, за визия за развитието на държавата, а как единствено България да влезе в еврозоната. Според него еврозоната не е панацея за проблемите на България и не би следвало финансовите цели да бъдат фокусирани единствено върху това да се покрият едни критерии.

Народният представител Корнелия Нинова от „БСП за България“ постави въпроса дали са налице гаранции, че 100% дивидент от Българския енергиен холдинг ще влязат в приходната част, тъй като, ако отговорът е отрицателен, то това ще доведе до увеличаване на дефицита.

В отговор на поставените от народните представители въпроси и изразени становища министър Василев посочи, че цената на газа и цената на електроенергията не са свързани, тъй като страната произвежда сравнително малко електроенергия от газ. В бюджета са предвидени два механизъма за защита при евентуална енергийна криза в Европа. Според министър Василев един от факторите, които ще помогнат българската икономика да расте, е членството на България в еврозоната, което ще доведе до премахване между 1 до 2 млрд. лв. трансакционни разходи, плащани в момента от фирмите. За да може България да има икономически растеж от порядъка на 6 – 8%, трябва да започнат да се изпълняват капиталовите програми, да се купуват машини и да се правят инвестиции в инфраструктура. Фискалният резерв в момента е над 12 млрд. лв. и не са налице проблеми с него.

Омбудсманът на Република България професор Диана Ковачева акцентира върху някои от проблемите, с които е сезирана, а именно: липсата на актуализация на размера на месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование и все още няма механизъм за автоматичното им осъвременяване, актуализиране на размера на данъчните облекчения в чл. 18 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и по-специално за лицата с увреждания с 50% и над 50% намалена работоспособност, целевата помощ на военноинвалидите по чл. 18 от Закона за военноинвалидите и военнопострадалите да е обвързана с линията на бедност, а не с гарантирания минимален доход. Освен това има спешна нужда от увеличаване на финансовите средства, необходими за ефективно изпълнение на политиките за приобщаване на децата със специални образователни потребности.

Председателят на Националното сдружение на общините Силвия Георгиева очерта три проблема, които следва да намерят своето решение в бюджета – преходните остатъци на общините по делегираните от държавата дейности да останат в общините, а не както е предвидено, да бъдат върнати в края на годината в бюджета, да се предвидят 12 млн. лв. за обезщетенията, които трябва да бъдат изплатени на изборните длъжности в края на мандата и накрая данъчните преференции по Закона за местните данъци и такси да се отнасят само за сгради с достигнат клас А, а не и за сгради с достигнат клас Б.

Представителите на синдикатите Пламен Димитров от КНСБ и Димитър Манолов от КТ „Подкрепа“ – президенти на двата синдиката, подкрепят макрорамката и 3% дефицит на бюджета. Според тях може да се очакват допълнителни приходи над планираните.

Представителите на работодателските организации Добрин Иванов (АИКБ), Станислав Попдончев (БСК), Яна Иванова (КРИБ), Васил Тодоров (БТПП) и Владимир Данаилов (ССИ) се обединиха в подкрепата си относно 3% дефицит, който е условие за постигане на основния приоритет на страната – членството в еврозоната, при запазване на съществуващия данъчен модел. Според господин Иванов социалните плащания трябва да бъдат таргетирани. Той призова народните представители да помислят дали следва учителските заплати да бъдат индексирани от началото на годината, имайки предвид резултатите на зрелостниците и на всички, които са полагали изпити през 2023 г. Изразено бе силно безпокойство относно увеличаването на административната тежест във връзка с промените в Закона за данък върху добавената стойност, деклариране на касовите наличности и плащанията само по банков път.

В отговор на така изразените притеснения министър Василев посочи, че мярката за засилване на фискалния контрол е насочена към трансакции, които напускат територията на страната.

Автоматичната преценка на риска, а не адхок проверките с инспектор, който ръчно обработва данните, ще помогне на системата за повече събираемост, ще помогне на фирмите да осъществяват нормално своята дейност и накрая ще спомогне за премахването на корупционния риск.

След приключване на дискусията се проведе гласуване, при което се получиха следните резултати:

1. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. с включен проект на Висшия съдебен съвет по чл. 1 и 2 – без „за“ , без „против“ и „въздържал се“ – 19 народни представители.

2. По Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2023 г. със становище на Министерския съвет по чл. 1 и 2 – „за“ – 11, „против“ – 6, и „въздържал се“ – 3 народни представители.

Бюджетът беше разгледан и в други комисии, като в 8 от комисиите, разгледали бюджета, той не получи подкрепа.

Въз основа на гореизложеното и резултатите от гласуването Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2023 г., № 49-302-01-44, внесен от Министерски съвет на 5 юли 2023 г.“ Благодаря.