Христо Иванов

Благодаря, господин Председател. Извинявайте за недоразумението.

Та исках да кажа, че е добре да взема повод да коментираме цялата политическа логика на днешната процедура, която е пред нас. Има и искам да коментирам притеснение, което виждаме в публичното пространство, относно дали това, което се задава като прецедент, като решение сега днес в залата, ще се прилага към други институции, на които предстои и техният състав да бъде попълнен от страна на Народното събрание, и това е много важно да се коментира.

Тук дори днес в това заседание, в това обсъждане се чуха думи, фрази, изрази, които показваха, че Конституционният съд продължава да бъде сравняван със съд и да бъде разглеждан като част от съдебната власт, като част от правосъдието със съответните очаквания за това, че членовете му, които номинално в България се наричат съдии, техният статут и изискванията към тях да се разглеждат и приравняват като към съдии от съдебната власт. Би трябвало всички да знаем, и мисля, че всички знаем, че това не е така. Конституционният съд номинално се нарича съд, но той е орган с изключително силна и важна политическа роля. (Реплика от народния представител Петър Петров.)

Да, това е така, господин Петров. Това се учи може би още в първи курс по основи на държавата и правото, поне ние тогава го учихме, така че това са базови неща, но и днес се чу, че не се знаят. Конституционният съд, особено неговият състав, това, че се предвижда парламентарен компонент в него, отчита една реалност, и това е, че тълкуването на Конституцията е колкото чисто юридическа дейност, толкова и много важен елемент от функционирането на политическата система. Опитът, натрупан в политическата система, като опит като законодател, или опит като политически участник в политическия процес, е релевантен по самата структура и функция на Конституционния съд. И не е случайно, че изборът на хора, които идват от политическия терен в Конституционния съд, изобщо не е прецедент в България.

Нещо повече, това отразява факта, че тълкуването на Конституцията е част от политическия процес в страната. Конституцията не е просто един текст, който юристи да седнат и да тълкуват тясноюридически. Тя е жив документ, чиято еволюция, чиято практика по прилагането и чийто дух е в постоянен диалог и в постоянно взаимодействие с политическия процес в страната. Ние можем даже да забележим, ако внимателно наблюдаваме, че понякога дори архитектурната среда, в която функционираме и прилагаме Конституцията тук в Народното събрание, се оказва елемент от тази невидима конструкция на духа на Конституцията или на неписаната част от нея.

Не е случайно, че най-старата демокрация и най-старият парламент функционират без писана конституция. Не е случайно, има примери за установени демократични системи, в които органите, които изпълняват ролята на конституционен съд, даже не изискват юридическо образование. Това всичко са аргументи, които искам да сложа на вниманието Ви, че попълването на Конституционния съд е различно по естеството си от попълването на останалите органи, които наричаме регулатори или контролни органи, за които изискванията са различни. И особено от органите на съдебната власт, защото видях притеснение, че това, което днес правим, по някакъв начин ще заложи прецедент за това как ще попълваме парламентарната квота на Висшия съдебен съвет или Висшия прокурорски съвет. Изрично беше записано в Конституцията, че лицата, които парламентът избира, не трябва да имат определена степен на политическо оцветяване и ангажимент. Тоест имаме различен стандарт, установен в самата Конституция.

Искам да уверя нашите избиратели, че новите текстове в Конституцията по отношение конкретно на регулатори, по отношение на изискванията за професионални качества ще ги прилагаме много стриктно и гледаме на това като различни процедури от попълването на Конституционния съд. Естеството на последните години, последните три години, които минаха, имат много важна роля за промяната изобщо в политическата система и конституционната система на страната. Не просто заради промяната в Конституцията, която формално се случи, а заради цялостния опит да предоговорим отношенията в политическата система и упражняването на власт в България. Опит казвам, защото дали ще успеем наистина да го направим, дали ще доведем това до удовлетворяващ резултат, който да оправдае компромисите, които правим в този процес, е нещо, което аз не знам все още и предстои да видим. Може да се провалим и тогава ще платим много тежка цена със сигурност. Аз това съм го казвал многократно.

Но в момента сме в течение на опит да предоговорим изобщо начина, по който се упражнява властта в България, включително чрез промените в Конституционния съд, включително чрез тази процедура, която днес разглеждаме. Това се случи, защото видяхме две неща. Видяхме, че разделянето на два лагера, които базират политическата си дейност на пълна непримиримост помежду си, на пълно отрицание, това, което се чете в духа на думите, които се цитират от мое име, ни доведе до най-сериозната политическа криза, която българската демокрация е виждала, защото последните две години са именно това – най-сериозната политическа институционална и конституционна криза, която се случва в българската демокрация, която има своята бурна история, и въпреки това ние успяхме да стигнем толкова далеч.

Излизането от това наложи да променим подхода си, от една страна. От друга страна, причините за тази криза не бяха просто противопоставянето, неговият градус, степента, в която то се превръщаше в отрицание на отделни хора и произнасяне на присъди и така нататък, а самият начин, по който се консумираше властта. Отказът на нашите колеги от ГЕРБ и „Движение за права и свободи“ към онзи момент да водят сериозен разговор за промени в Конституцията и реформа на прокуратурата. Това също се промени. Ние трябваше да разберем, че отрицанието не може да бъде решение. Те показаха чрез промените в Конституцията, че са готови на разговор за това как да променим институциите на правосъдието.

Това, за което съм цитиран да критикувам ГЕРБ тогава, е проектът за Конституция, който тогава беше лансиран. Тогава съм го критикувал и стоя зад тези критики. Радвам се, че ние намерихме начин да договорим атмосфера, отношение, контекст, в който да можем да излезем от това положение на нещата и да направим промените, които направихме, които са различни от тогавашните позиции, които бяха вземани.

За да може това нещо да се случи, ние направихме компромиси. Направихме много усилия, които, между другото, в последните години се случиха не без участие на госпожа Атанасова. Аз съм имал повод да коментирам моята оценка за нея лично като мой колега парламентарист и председател на групата от трибуната на Народното събрание. Ако някой се интересува за някаква последователност в моята лична позиция, може да се запознае с тези мои оценки, защото в този сложен процес всички трябваше да се променим и всички трябваше да преоценим своите позиции. Затова днес приемам, че ще бъдем критикувани и ще бъдем атакувани, но смятам, че предложенията, които сме направили, са легитимни. Те са шанс да продължим да договаряме нови условия за упражняването на власт, включително през практиката на Конституционния съд. Ако успеем и сме убедителни в това отношение, това ще бъде добре за България, макар че ние ще си платим лично цената за това. Ако не успеем, ще си платим лично цената за това, но и България ще плати висока цена.

Аз много мразя практиката от тази трибуна да се цитират лични разговор, но вчера имах разговор с госпожа Атанасова и тя ми каза една фраза, която за мен беше важна. Тя каза: „Аз разбирам залога.“ Вярвам, че като опитен политик тя разбира залога. От тази гледна точка смятам, че всичко това е част от тежките компромиси, които правим, опитвайки се да променим начина, по който се прави политика в България и по който се упражнява власт. Дано да успеем. Бог да ни е на помощ, както съм казвал неведнъж.

Искам да кажа и още нещо. Има и трети кандидат – госпожа Рангелова. Тя е издигната от една политическа сила ВЪЗРАЖДАНЕ, с която имаме наистина драматични различия, защото сме убедени, че ВЪЗРАЖДАНЕ по естеството си, по дълбоката си идеология и практика е антиевропейска политическа сила. Това е нашата оценка. (Силен шум и смях от ВЪЗРАЖДАНЕ.) Но това не ми пречи да кажа – ние поради тази причина най-малкото няма да подкрепим госпожа Рангелова.

Лично аз обаче, това не ми пречи да кажа, че тук в работата си в парламента съм наблюдавал нейната работа и съм я различил от поведението, подхода и нивото ѝ спрямо много нейни колеги. Видял съм, че госпожа Рангелова е добър юрист и добър законодател. Не ми пречи това, че сме различни, че сме опоненти и това, че няма да я подкрепим, да видя това нещо и да го констатирам. В това няма нищо страшно и нищо безпринципно.

По същия начин, когато сме дошли тук, сме видели страни от своите характери, показали сме ги взаимно, които преди това не сме виждали, особено докато сме се занимавали с громене на ангро всички под един знаменател. И това е в крайна сметка една от великите сили и стихии на демокрацията. Тя е нещо като мелница, в която трябват два мелнични камъка, които да смилат народното зърно. Единият камък понякога е отгоре и управлява, и е силен, и налага, тропа по масата, а другият отдолу е опозиция. Когато си в опозиция, се налага да показваш едни неща и да научаваш едни неща, и да разбираш някои неща, които, като си отгоре, не ги разбираш. После се обръщат нещата. Това се случи в последните три години, и то имаше голям ефект, за да доведе включително до тези компромиси, които можеха.

Госпожа Атанасова водеше ГЕРБ като председател на парламентарната група в периода, в който те бяха в опозиция, включително и на управления, които са излъчени с наше участие.

Тя ефективно и убедително ни е критикувала нас за случаите, в които ние сме нарушавали определени конституционни принципи и принципи на върховенството на правото, което сме правили. Аз мисля, че това беше много важна част от цялостното разбиране на българската политическа система, например за такива неща, че репресивна власт не трябва да има никой – не ние сега да я държим, пък после някой друг да я вземе. И затова стана възможно да премахнем определени репресивни възможности в българския закон. Че ние трябва да възстановим функционирането на парламентарната република, стигнахме заедно до това заключение – по свой път, в тежка конфронтация и сега се опитваме да го направим. Ако успеем да го направим и покажем, че го правим в името на тези принципи, а не в името на разпределение на определени позиции и ползване на властта, защото този риск съществува, ако успеем да го направим, ще сме свършили работа за страната. А цената, която лично ще платят лидерите и лицата, които трябва да правят тези компромиси, тя си остава ясна и аз не бягам от нея. Но нека да успеем и да разбираме какъв е залогът във всичко това, което се случва, защото той е огромен и той е много по-голям, отколкото личната кариера на един или на друг. Благодаря Ви, колеги. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)