Ванина Вецина

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! На 18 февруари ще отбележим 151 години от обесването на Васил Левски. По традиция в дните около годишнината говорим много за Апостола на свободата, анализираме, обобщаваме, прокламираме. Смятам, че трябва да му отдадем почит, взирайки се в себе си и откривайки неговите думи в собствените си дела. Всеки от нас има свой прочит на: „Аз съм посветил себе си на Отечеството още от 61-о лето да му служа: до смърт и да работя по народната воля.“ В наше време героизмът и саможертвата имат други измерения, но смисълът остава същият и аз вярвам в него.

Подготвяйки този текст, се запитах – какво биха казали нашите деца, ако им дадем думата на трибуната. Реших да направя импровизирана анкета и попитах представители на три поколения какво е за тях Левски.

Ще споделя три отговора, които будят размисъл. От моето поколение ми написаха: „Единственият български герой, който типично по нашенски не сме охулили“, но и чиито думи все още нито народът, нито политиците истински са осмислили.“

За групата на милениалите Дяконът е непостижим идеал. Цитирам: „Надявам се в бъдеще отново да се появят такива българи. Дори смело мечтая повече хора из между нас истински да бъдат като него, вместо да използват името и делата му като етикет за криворазбран патриотизъм.“

Третият отговор е на седемнадесетгодишен типичен представител на поколението Z, който ми отговори, че не е използвал изкуствен интелект. „За мен Левски и делата му са пример за безкористност, мъжество, родолюбие и готовност за саможертва в името на висша цел, която отхвърля рамките на един човешки живот“.

Колко от нас ще постигнат цели, с които ще бъдат запомнени? Времето ще покаже. „Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме“ и нека не чакаме дати като 18 февруари, за да си спомняме за народните идеали.

Смятам, че все по-често трябва да слушаме Левски, а не да говорим за него. Затова подбрах няколко текста, които мисля, че е добре да си припомним днес. „Народната работа стои над всичко. Интригата спира хода на народната работа. От нас зависи да бъдем равноправни с другите европейски народи. За Отечеството работя, байо. Кажи ти моите, аз твоите кривини, па да се поправим и всички да вървим наедно.“ Играем живота на седем милиона българи. Трябва зряло да се постъпва. Благодаря за вниманието. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)