Росен Костурков

Взимам репликата към господин Божанков не за да му противореча, а да се опитам да го допълня в тезата. Обръщам се и към синдикатите. Обсъждането за увеличение на заплатите във висшето образование тече повече от година – факт. Този законопроект, понеже директно влияе на Закона за публичните финанси и Закона за бюджета, и тук господин Николов не е прав, защото, когато Министерството на финансите си поправя законите, това не нарушава нищо. Когато ние го правим, това е проблем. Този законопроект беше внесен в началото на октомври, преди началото на бюджетната процедура. Аз имам въпрос към господин Вълчев: защо го гледаме на осми март на второ четене? Много други закони минаха по-бързо по време на бюджетната процедура, които се отразяваха на държавния бюджет.

Сега, къде е поантата на цялото нещо – към госпожа Вълчева от синдикатите. Говорили сме много пъти с нея по темата. Ако председателят на Комисията по образованието имаше реално желание заплатите на преподавателите във висшето образование да бъдат увеличени не от първи юни, както сега ще се случи, а от първи януари, този закон щеше да си мине преди бюджетните закони и всичко щеше да е наред. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Цялата работа е не това, цялата работа е заради фиксацията на един човек върху министъра на финансите и да го саботираме максимално… (реплики от ВЪЗРАЖДАНЕ: „Кой е човекът? Кажи го!“),което не води до нищо добро дори и за преподавателите във висшето образование.

Аз ще гласувам за този законопроект сега с ясното съзнание, че това можеше и трябваше да стане от 1 януари и причината за това са един председател на една комисия и това, че този законопроект не се гледа в Бюджетната комисия въобще, и до момента не е гледан, а е бюджетен закон. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)

Господин Божанков, извинявайте, но тези неща сте ги пропуснали просто защото не сте в тази комисия.