Владислав Панев

Благодаря Ви, господин Председател.

Тази точка, вместо да разгледаме Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, стана малко предизборна пропаганда. (Шум и реплики.) Тук някакви хора репликират – не знам кой точно, няма значение.

Нека да си отговорим на въпроса какъв е балансът на Фонд „Сигурност“ и защо тази година приходите са по-малко от разчетените? Те са по-малко, защото е разчетена цената на въглеродните квоти 85 – 88 евро за този период, всъщност на пазара тя е под 60 евро. Това формира около 60% може би на приходите на Фонда. Отделно 5% от цената на произведената електроенергия влиза във Фонда. Цената, като ти падне от разчетените 250 лв. на 130 лв., е нормално приходите да са много по-малки, отгоре на всичко пада и консумацията, пада и производството на електроенергия.

От друга страна обаче, имаме разходите, които са фиксирани за тези 12 месеца, и те, както и господин Рибарски обясни много добре, те са основно за премии към цената на топлофикационните дружества – над 500 милиона за „Топлофикация София“, около 500 милиона за ТЕЦ-овете на топлофикациите на Ковачки в провинцията. Тази премия ще бъде много по-ниска след 1 юли, тъй като, първо, надзетите приходи от страна на топлофикациите би трябвало да се компенсират от КЕВР за следващия период и отделно КЕВР би трябвало да заложи много по-ниски цени и на емисиите, и на цената на електроенергията. Оттам нататък бюджетът на Фонда ще се балансира след 1 юли и това е напълно нормално.

Защо? Може би за първи пъти средствата на Фонда са такива, че приходите изостават спрямо прогнозните, ами, защото то не е имало и друга година, в която цената на въглеродните емисии да пада. А защо пада, и то с десетки евро спрямо заложените? Заради бума на ВЕИ-тата в целия Европейски съюз. Търсенето на квоти намалява, тъй като производството на електроенергия и от въглища, и от ТЕЦ, и от газ също намалява.

Що се касае въобще до държавната енергетика, което е по-големият разговор в случая, да, определено има проблеми. Част от тях се дължат включително и на гласуването с почти пълно единодушие от Четиридесет и осмото народно събрание на компенсации за цената на тока за небитовите потребители за цена над 200 лв. на мегаватчас.

Припомням, че бях единственият депутат, който не? гласува тези прекалено щедри компенсации, на които най-големият бенефициент беше „Лукойл Нефтохим“, с около 200 млн. лв. компенсация. Отделно, естествено, и дивидентите, които миналата година бяха разпределени, а именно сто процента от печалбата на енергийните компании през успешната за цялата енергетика 2022 г., която беше все пак единствена по рода си заради енергийната криза вследствие на войната в Украйна. Печалбата беше разпределена. Съответно държавната енергетика отново, след като цените паднаха, е в криза. Така че ситуацията наистина е така тревожна в държавната енергетика като цяло, но не мисля, че кучето е заровено именно в невзетите един милиард лева приходи от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, тъй като те си имат своето логично обяснение и ще бъдат компенсирани през следващите месеци. Благодаря.