Христо Даскалов

Уважаеми господин Председател, уважаеми колеги народни представители! Днес се навършват 109 години от печално събитие, случило се в началото на миналото столетие – арменското масово изтребление. В просторната Османска империя двата най-големи християнски народа – българският и арменският, имат най-злощастната съдба, свързана с масови репресии и изтребление. Исторически нашите два народа имат дългогодишни традиционни връзки, започвайки от годините на Източната Римска империя, династичните религиозни и културни връзки – майката на нашия незабравим цар Самуил и неговите трима братя е арменска принцеса, минавайки в дългите столетия на Османската държава и до наши дни.

Империи, създадени с кръв, смърт и разрушения, умират по същия кървав и брутален начин и най-доброто доказателство за това е арменското масово изтребление през периода 1915 – 1918 г. Това е вторият

по-масов и по-опустошителен акт на изтребление и прокуждане от родните места на народ, населявал хилядолетия дадени територии, след разорението на тракийските българи от лятото на 1913 г. Кланетата на арменското население в Османската империя през Първата световна война се нарича „арменско масово изтребление“. Тези кланета са осъществени от правителството на младотурците в различни области на Османската империя.

Първият отзвук на тези събития е съвместната декларация на Франция, Русия и Великобритания от 24 май 1915 г., в която насилията над арменския народ се определят като престъпление срещу човечеството и цивилизацията. Масовото изтребление е организирано унищожаване на хора, чиято основна цел е да се сложи край на тяхното колективно съществуване. Със започналите на 24 април 1915 г. арести на стотици арменски интелектуалци, предимно от столицата Цариград (Истанбул), и тяхното избиване малко след това се слага началото на първия етап от изтребването на арменското население. Впоследствие разпръснатите по света арменци започват да отбелязват 24 април като Ден на възпоменаване на паметта на жертвите на арменското изтребление.

Вторият етап от осъществяване на арменското масово изтребление е свързан с мобилизацията на близо 60 хиляди арменци в Турската армия, които малко по-късно са обезоръжени и избити от своите турски колеги.

Третият етап на масовото изтребление е белязан от убийствата на жени, деца и старци и депортирането им към сирийската пустиня. По време на депортацията стотици хиляди са избити от турските войници и полицаи или от кюрдски разбойнически банди, други измират от глад и болести по пътя. Хиляди жени и деца са насилени. Десетки хиляди са насилствено помохамеданчени.

И накрая – последният етап от арменското масово изтребление е всеобщото и абсолютно отричане от страна на турското правителство на масовите депортации и унищожаването на арменския народ в собствената му родина. Голяма част от арменците тръгват по белия път – немили, клети, недраги. Сега те са част от гордостта на Франция, Съединените американски щати, Канада, Русия, но и в България. Нашата страна става майка родина на над 50 хиляди арменци, разпръснати във всички части на България.

За тях и техните мъки са написани силни и затрогващи строфи от нашия велик поет Пейо Крачолов Яворов:

„Изгнаници клети, отломка нищожна

от винаги храбър народ мъченик,

дечица на майка робиня тревожна

и жертви на подвиг чутовно велик –

далеч от родина, в край чужди събрани,

изпити и бледни, в порутен бордей,

те пият, а тънат сърцата им в рани,

и пеят, тъй както през сълзи се пей.“

Арменците в България са част от нашата гордост, част от таланта на нашия народ и много от тях с гордост произнасят името на страната ни и с право я считат за своя родина майка. Тази декларация в памет на загиналите и прокудените арменци в началото на миналото столетие е едно напомняне, че загубата дори на един човешки живот е престъпление, че всеки има право на щастие, живот и реализирани мечти. Благодаря. (Ръкопляскания от ПП-ДБ.)