Радомир Чолаков

Благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми колеги! Колегите Рангелова, Балачев и Гроздан Караджов направиха доста смислени изказвания и аз няма да ги повтарям по същество. Но ще ми позволите да кажа няколко думи от по-общ характер.

Имам усещането, колеги, че отново се намираме в ситуация на неправилно транспониране на директива. Директивата решава един проблем, а ние през тази директива или под претекста, че приемаме тази директива, се опитваме да решаваме друго, което е и несъществуващ проблем, с което объркваме законодателството си.

Аз наистина си мисля, че трябва малко по-прецизно вече да подхождаме оттук нататък по тези въпроси.

Второто, което ми прави впечатление – не знам дали на Вас Ви прави, колеги, изпълнителната власт през последните години, а и някои вносители, не са в състояние да кажат „извинявайте“. В смисъл направили са грешка – добре, случва се. Не са прочели правилно директивата, неправилно са я разбрали. Ние няма да кажем, че са функционално неграмотни. Ами направили са грешка хората. Да кажат „извинявайте“ и да се поправят. Но не! Някакво настояване на всяка цена да се приеме това, което те са предложили, защото те са го предложили, и това невслушване в аргументите на останалите колеги прави много лошо впечатление. Струва ми се също, че това Народното събрание така вече ги изживява тези болести.

Така че, ако изпълнителната власт и вносителите на законопроекти, когато чуят основателни критики, могат да кажат „извинявайте“ и да се поправят, мисля, че това много ще облекчи и законодателния процес, и взаимодействието помежду им, а и уважението помежду им, ако щете.

Другото, за което се замислям, е, че беше казано, че по този законопроект е работила работна група. Аз се замислих, че през последните три години Министерството на правосъдието сякаш е една от най-непрозрачно действащите структури в тази страна. Например знам поименно състава на работната група, която е работила по концепцията за нова наказателна политика през 2019 г., приета от последното правителство на ГЕРБ и Народното събрание – Концепция за наказателна политика 2020 – 2025, която е трябвало да бъде изпълнена. Но не знам имената на нито един от членовете в работните групи през последните три години, за които се говори, нали, че има едни работни групи в Министерството на правосъдието – с едни експерти, едни професори. Може и да е така, но аз лично не ги познавам, не им знам имената.

Отварям тук една скоба, за да кажа: дано следващото Народно събрание се върне към концепцията за нова наказателна политика от 2019 г., която наистина е изключително ценен документ и ако тя беше приложена, сега щяхме да имаме един в много голяма степен ревизиран, много съвременен, много модерен Наказателен кодекс, а нямаше да го променяме на парче, както правим в момента, и знаете, че на всички ни е неудобно. Оттук идва последната ми препоръка към следващото Народно събрание, особено към следващото правителство, и това е извод, който си правя от работата и в този парламент – правителството винаги трябва да бъде така добро важни законодателни инициативи да ги съгласува предварително с Народното събрание, включително проекти за директиви.

Ние, между другото, бяхме водили разговори с Министерството на външните работи, с някои други министерства, които също проявяват готовност, когато има важни директиви, българските представители в Брюксел, които ще преговарят, да дойдат първо в ресорната комисия и да попитат за мнението на Народното събрание какво ще бъде, за да получат указания и препоръки как да се държат там, а не да гласуват за неща, които очевидно не разбират, след което да се връщат тук и да казват – ами Вие сте длъжни да го приемете, защото то в Брюксел се е приело. Тоест необходима е една много по-висока степен на синергия между изпълнителната власт, нашите преговарящи в Брюксел и законодателния орган, за да може всички тези въпроси да се изясняват предварително и да не се поставяме в ситуация – някой договорил нещо в Брюксел, изпълнителната власт се чувства длъжна да наложи това, което тя е договорила в Брюксел чрез своите представители, и да каже на народното представителство take it or leave it – това не е добър тон, не е добро поведение, не е добра политика и аз искрено се надявам, че следващите легислатури и следващите състави на правителството ще са си направили нужните изводи, но това няма да се повтаря повече.