Георги Гьоков

Благодаря, госпожо Председател.

Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители! Трябва да започна с това, че безусловно подкрепяме предложението, но това няма да ни попречи да задаваме въпроси и да търсим по-действащи решения.

Започвам с това, че на всички беше ясно, че всички предприемани и непредприемани действия от страна на редица правителства от 30 години насам, и особено през последните десетина, водят към заличаване на колоса на българската енергетика – Минно-енергийния комплекс „Марица-изток“, и въобще на въглищната енергетика.

В България пряко заетите в дейностите от тази сфера са 30-ина хиляди човека, от които към две трети работят в Минно-енергийния комплекс „Марица-изток“. Освен пряко заетите, като добавим и косвено заетите, стават 100 – 110 хиляди човека от няколко области – Стара Загора, Сливен, Ямбол, Хасково. Най-засегната е област Стара Загора, където повече от 60 години икономиката се гради около дейностите в този комплекс.

Неведнъж съм говорил пред Вас, че ако България има неблагоразумието да се лиши от въглищата, които се добиват в Мините, завинаги ще загуби енергийната си независимост и това ще бъде последната непоправима грешка. Това не е моя позиция – това е последователна и неотстъпна позиция на БСП в годините.

Към момента, след нищоправене и хиляди лъжи от управляващите след 2017 г. при подготовката и изпълнението на Европейския зелен пакт, който бе представен от Европейската комисия на 11 декември 2019 г. като Пътна карта за постигане на устойчивост на икономиката на Европейския съюз, вероятността да бъде закрит комплексът „Марица-изток“ – топлоцентрали, мини, всичката дейност там, е голяма, да не казвам – 100-процентова.

Обвинявам от името на работещите във въглищната енергетика, пък и на всички българи, които допускат мисълта за закриването на комплекса преди изчерпване на всичките му ресурси, в национално предателство, дори по-голямо от закриването на 3 и 4 блок на АЕЦ „Козлодуй“.

В някаква степен съм удовлетворен, че народното представителство видя опасността от скоростното закриване на въглищната ни енергетика, което би било втори убийствен удар по енергетиката и икономиката на България, и по предложение на БСП на два пъти прие отговорни решения.

Решението от 31 януари 2020 г. за защита на въглищните централи, с което тогава за първи път обединихме всички парламентарно представени партии и задължихме който и да управлява, да не поема ангажимента за закриването на въглищните централи. Постигнатият консенсус и обединението за втори път в Събранието – при Решението от 12 януари 2023 г., с което българският парламент отново защити въглищните централи и българската енергетика и задължи Министерския съвет да промени Плана за възстановяване и устойчивост в частта „Енергетика“.

За съжаление, няма да е новина, но голяма част от парламентарно представените партии твърде лицемерно са подкрепяли тези решения, защото впоследствие излъчените от тях правителства да управляват държавата не си мръднаха пръста да изпълнят поне част от тях.

Министерският съвет на сглобката трябваше да предприеме всички необходими действия въз основа на промяна в обективните обстоятелства и невъзможността България да изпълни поетия ангажимент да отправи обосновано искане до Европейската комисия, като направи предложение за изменение на Плана за възстановяване и устойчивост и да постигне съгласие и предварителна положителна оценка от Европейската комисия за неговото изменение в няколко раздела.

Най-важната цел е от Плана да отпадне поетият ангажимент за намаляване на въглеродните емисии от производство на електроенергия с 40% до края на 2025 г., вземайки изходните данни от 2019 г.

Следваше да се предприемат и действия, с които да се гарантира привеждането на ангажиментите за декарбонизация в съответствие с общоевропейските цели, като се осигури работа на централите за въглища без ограничение поне до 2038 г. Само че не си мръднаха пръста.

Управляващите в последните години се лутат, вземат неадекватни, избързващи и закъснели решения, няма нормална стратегия. Хората не разбират защо е необходимо да си затрием единствения местен енергиен ресурс – въглищата. Това прави прехода болезнен, а не като в другите държави – плавен.

Управляващите все още не са обяснили убедително как ще бъде осигурен енергийният баланс на страната без енергията, произвеждана от въглища, която и към момента е с най-голям дял – около 40 – 45%, и как така от нетен износител на ел. енергия с добри печалби ще се превърнем в нетен вносител на енергия с високи цени. Продаваме евтини въглища на съседите, а после купуваме скъп ток от тях.

Доколкото съм запознат, само за 2022 г. България е спечелила 3 млрд. евро от износ на електроенергия за съседните страни, а въглищните централи, ТЕЦ-овете, въпреки наложените им непосилни плащания за сертификация за въглероден диоксид, са били на печалба. И сега, ако мога така да се изразя, искаме да заколим златната си кокошка.

И нещо не по-малко важно. Държавата няма категоричен и справедлив отговор и на въпроса: какво е бъдещето пред трите въглищни региона Стара Загора, Перник и Кюстендил? Опитват се да залъгват хората с очакваните малко повече от милиард лева по териториалните планове за справедлив преход за трите района и с по-малко от 3 млрд. лв. по Програма „Развитие на регионите“ на Европейските фондове за регионално развитие.

Когато загробваш инвестиции за над 100 милиарда, направени през годините, а ти подхвърлят срещу това малко повече от 4 милиарда, това е национално предателство и не можем да твърдим, че държавата е направила нещо, за да защити работниците от въгледобива и енергетиката и че е защитила интересите им; че Европейската комисия е осигурила достатъчно средства, за да се открият нови работни места и за бъдещето на засегнатите региони.

Неслучайно общините и живеещите в тях хора, и пряко засегнатите – работещите в Мините и в ТЕЦ-овете и техните синдикални организации, отхвърлят Плана на Европейския съюз за справедлив преход. Колкото и да се упражняват в говорене управляващите, хората не виждат защита на своя интерес в проектите по тези планове.

Приемаме мотивите на вносителите, които в навечерието на изборите, разбира се, се опитват да се представят като спасители на въглищната енергетика и на комплекса „Марица-изток“. Едва ли с това действие ще заблудите миньорите и енергетиците, но Ви подкрепяме, защото каквото и да се направи за „Марица-изток“, все е малко на този етап.

Ще подкрепим предложението Ви за тези 200 млн. лв. годишно от националния бюджет за Мините, за да могат да планират и реализират мероприятия по затихване на въгледобивната дейност и възстановяване на нарушените терени.

Но стигаме и малко по-далеч – ще представя на председателя нашето предложение за разширяване на Решението. То съдържа, разбира се, първата част на предложението – за тези 200 млн. лв. за Мините, но продължаваме нататък: министърът на енергетиката да направи анализ на предприетите и непредприетите действия по изпълнение на решенията, които Ви цитирах и преди: Решението от 7 февруари 2020 г., Решението от 20 януари 2023 г. и Решението от 25 юли 2023 г.

На следващо място, Министерският съвет чрез ресорните министри да предприеме незабавни действия за изпълнение на цитираните по-горе решения на Народното събрание. Благодаря Ви.