Веска Ненчева

Уважаема госпожо Председателстваща, уважаеми колеги народни представители! На днешния ден преди 187 години в Карлово се ражда Васил Иванов Кунчев – Левски, един от най-светлите синове на майка България. Години по-късно е орисан да бъде Апостол на българската свобода и да се превърне в упование и надежда за изстрадалия в османското робство български народ. Малцина са народните водачи, дори в световната история, които посвещават живота си изцяло и всеотдайно на народното дело. В духа на националноосвободителните борби на епохата, в която живее Левски, той остава недостижим в автентичността на качествата си като водач, като революционер, като обединител на народа.

Левски проявява осъзната и целенасочена саможертва пред олтара за свободата и благото на народа си, която трудно може да намери световен аналог. Средата, в която е роден, живее и се изгражда характерът му, определя и дава до известна степен обяснение за неговата неповторима саможертва. Родното Карлово е мястото, наситено с възрожденски дух, с жажда за справедливост, за свобода, за просвета. Просветното дело в Карловския край по това време за българите силно се развива от плеяда възрожденци и книжовници: даскал Ботьо Петков, доктор Иван Богоров, Райно Попович и Неделя Петкова, Христо Данов, Иван Вазов, Христо Ботев и самият той – Дякона, като даскал две години в карловското село Войнягово. Всичко това, както и неговите действия и идейни виждания, оформят най-точно същността на неговата дейност и идеология, формулирана от самия него в писмото му до Атанас Попхитов: „Аз съм посветил себе си на отечеството си от 61-во лето да му служа до смърт и да работя за народната воля“.

Васил Левски е единствената личност в българската история, която народът нарича Апостол на българската свобода. В преклонението пред него от общата им народна работа негови съмишленици и съидейници, като Захари Стоянов, Стоян Заимов, Иван Вазов, Христо Ботев, изграждат онзи образ на Васил Левски, който поколения българи почитаме като национален герой. Качествата на Апостола признават още тогава дори и представителите на османската власт. Извънредната следствена комисия, в която влизат юристи, получили образование в Париж, високопоставени сановници на държавната имперска машина, го определят като известен със своята храброст, компетентна и централна личност, председател на всички комитетски организации.

Днес ние имаме привилегията от дистанцията на времето да разполагаме с недвусмислената оценка на учените за дейността и ролята на Апостола в българското националноосвободително движение.

Гениалното му творение – вътрешната революционна организация, се оказва най-верният път за разрешаване на българския въпрос. Като заимства най-прогресивните постановки от европейската демократична и революционна мисъл на 19-ти век – от великите личности на новото време, Левски изгражда революционна организация с една-единствена цел – да се замени сегашната деспотско-тиранска система с демократска република и народно управление.

Днес все още пред нас стои отговорността и тежкият въпрос – дали правим всичко възможно да реализираме неговите идеи за функционирането на тази демографска република, за която той бленуваше, и за която отдаде живота си. Тази демократска република, която той виждаше в своите представи като храм на истината и правата свобода, в която ще живеят равнопоставено всички, независимо от народност и вероизповедание, които признават, припознават и спазват нейните закони.

Да си повярваме най-после, както е заявил и Апостола, че да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили. Да се опитаме да си казваме кривиците, за да се поправим и да вървим заедно напред. На драгото сърце да обичаме онзи, който ни покаже грешката, инак той не е наш приятел, на думи да не гледаме, но на работа.

Времето и събитията показват, че Левски не принадлежи само на миналото и на историята, не принадлежи само на българите, защото неговите ценности са общочовешки, хуманни, демократични. Той е бил и е съвременник вече на много поколения, като в най-тежките времена търсим опора в неговите думи и идеи. И днес тези думи са пред нас, но може ли всеки от нас да каже: „Всичко, което съм сторил, сторих го за Отечеството“. Не трябва да имаме повече извинение нито прошки, ако искаме България най-после да стане тази свободна независима демократична страна, в която българите да живеят добре – такава България, каквато искаше да я види Левски.

Днес отново ще положим цветя пред многобройните паметници на Апостола и в минутите за поклон нека потушим лумналите пожари на личното и партийно его. Нека мислите ни се обединят в една обща българска мисъл за добруването на единствената ни Родина, която имаме. За демократическата република, за която се бори Левски, за това че трябва да го има и да добрува народът ни. Да я има и да добрува България. Благодаря. (Ръкопляскания от „БСП за България“.)