Станислав Богдански

Благодаря, госпожо Председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители, уважаеми господин Министър! Чухме отношенията на парламентарните групи, чухме въпросите. Аз не съм специалист в областта, но за мен лицемерието на някои от парламентарните групи е очевидно и като неспециалист го виждам. В какво се изразява това лицемерие?

От парламентарната група „Продължаваме Промяната“ се говори за инвестиции, трябва да дойдат отнякъде инвестиции. От групата на ГЕРБ се чу, че имало идеи за индустриални зони, за преквалификация на работниците, за изграждане на алтернативни производства в тези терени, за да може заетостта да се запази, за да може да има някакво социално отговорно поведение от страна на властта спрямо заетите в Маришкия басейн и в другите области, където е развит енергийният сектор.

В нашия Териториален план за справедлив преход пише, че трябва да е налице честен и справедлив преход, смекчавайки социалното въздействие и въздействието върху заетостта. Хубаво. На думи всичко е хубаво. В Плана са написани думите, изречени са думите, само че реално какво се случва? Защо лицемерието е налице? Ще върна малко времето назад в предишното Народно събрание, в предишната сглобка, в предишното правителство. Имаше един момент, в който ГЕРБ и ДПС дори излизаха от залата, нямаше кворум, проваляха се заседанията. Това беше моментът, в който се договаряха едни милиарди. Ставаше въпрос за много пари. И тези милиарди, вместо да се договорят за инвестиции, да се насочат към хората, да се намери алтернативно производство, да бъдат преквалифицирани, тези милиарди по един тъмен начин бяха договорени да бъдат усвоени от 30 фирми. И аз съм сигурен, че тези 30 фирми са близки до тази сглобка, а именно до „Продължаваме Промяната“, ДПС и ГЕРБ. И тогава аха правителството да падне, защото ставаше въпрос за много пари.

Именно тук е лицемерието, което аз като неспециалист виждам и цялото българско общество го вижда. Дори и кметът на Стара Загора тогава беше довел хората с автобуси. Гласува се едно решение, че ще бъдат предоставени 250 милиона. Първоначално бяха 200, някой предложи да са 250. Прие се. Уау! Хората бяха доволни, бяха агитирани, сигурен съм, да гласуват за правилните партии на изборите, Сега се оказва, че дори това няма да получат, защото се оказва, че това е протекционизъм, именно държавна помощ. Европейската комисия няма да ни позволи по този начин да спасим Маришкия басейн. Пак казвам, надявам се хората да видят лицемерието. Надявам се!

Разбира се, ние трябва да спасим това производство. Гръцката държава спря производството на електроенергия от ТЕЦ-ове. Те не пушеха много години – може би 15. В последните няколко години при кризите се наложи да ги включат и комините им отново пушеха, независимо че въздухът се замърсява, въпреки че знаем, че Гърция по отношение на екологията е много по-напреднала от нас. Много! Включиха ТЕЦ-овете. Така и ние в кризисни ситуации трябва да имаме възможност, както казаха и други колеги, да ги включваме. Германия в началото на века при една от финансовите кризи предостави огромен финансов ресурс на Mercedes. И когато критично ѝ задаваха въпроса: „Защо помагате на една частна компания?“, германското правителство отговори: „Помагаме на Mercedes, защото имаме Mercedes.“

Ние българите нямаме Mercedes, за съжаление, но имаме ТЕЦ-ове. Това са изградили нашите бащи, нашите дядовци, нашите деди, затова са се трудили, живота за това са си дали. Парите на държавата затова са дадени и трябва да намерим възможност да спасим този капацитет. Благодаря Ви.