Маргарита Генчева

Госпожо Председател, дами и господа народни представители! Аз ще взема отношение по Законопроекта на господин Симидчиев и група народни представители, който касае така наречената телемедицина.

Днес гледаме третото издание, без редакция на този законопроект. Установяваме, че и в третото издание не са отразени критиките към него от Четиридесет и осмото и Четиридесет и деветото народно събрание. Неглижирани са становищата на ключови структури, като Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, Националната здравноосигурителна каса и Министерството на финансите. Най-вече не са търсени достатъчно усърдно становищата на пациентските организации.

И тук, господин Симидчиев, смятам, че не трябва да отчитате кого сте поканили, а дали са взели отношение, тъй като тези отношения са изключително важни. Защо смятам, че са важни? Във Вашия законопроект претендирате да регламентирате по нов начин взаимовръзката лекар – пациент. Това, изглежда, е първата крачка към прехвърлянето на пациентите за лечение във виртуалното пространство.

В същото време България води всички негативни класации на Европейския съюз по отношение здравословното състояние на българските граждани. Първи сме по смъртност на сърдечносъдови и онкологични заболявания, последни сме по жизнен стандарт. Първи сме по размер на доплащанията на пациентите. Последното число, което видях в официален документ, показваше стряскащите 48% – недостижим рекорд за целия Европейски съюз, където доплащанията се движат в скромните 12 – 15%. Първи сме по темпове на застаряване, последни сме по продължителност на живота.

На фона на тези печални реалности Вие предлагате на българския пациент да бъде лекуван виртуално. Ние от ВЪЗРАЖДАНЕ считаме, че предложеният от доктор Симидчиев и групата му законопроект е категорично против интересите на пациентите. Категоричното становище на специалистите е, че е невъзможно провеждането на диагностична дейност за почти всички заболявания без физически контакт между лекаря и пациента. Тази преценка дали да се обърне виртуално към лекаря, или да го посети в лечебно заведение абсолютно погрешно е оставена на пациента и пряко рискува здравословното му състояние.

Вторият аспект на предложената телемедицина – лечебната дейност е още по-абсурдно да бъде провеждана по телефона. Знаем какви сериозни изисквания има към лечебните заведения, за да бъдат допуснати до тях пациенти. Това изкривява изключително много средата, в която се осъществява лечението им. Създава се непреодолима конкуренция за лечебните заведения, което ще влоши без друго недоброто им състояние.

Абсурдите не свършват дотук. Предвидена е виртуална рехабилитационна дейност.

Дами и господа, който някога е бил на каквато и да е рехабилитация, може сам да си даде сметка дали е възможно да бъде проведена по телефона.

И сега още един абсурд – предвидени са виртуални дентални услуги. И тук въображението ми се предаде – не мога по никакъв начин да си го представя. Зъболекарският стол при доктора ли ще остане, или ще се намира в хола до дивана на пациента?!

Да, шегувам се с предложените абсурди, но Законопроектът е съвсем реален и конюнктурно вероятно ще бъде подкрепен от сглобката в лицето на ПП-ДБ, ГЕРБ и някои от ДПС-тата. Не защото е добър, не защото е в интерес на пациентите – вероятната причина е политическа и касае предстоящите избори.

Продължавам. В Законопроекта не са взети под внимание аргументите на Медицинския надзор, които категорично заявяват, че службата няма капацитет да поеме тази огромна регистрационна и контролна работа. Не са взети под внимание и аргументите за липса на възможност за упражняване на контрол върху тази дейност, включително на плащанията, за които неминуемо ще стане дума вероятно занапред. Да, разписан е регламент, но всеки здравомислещ човек може да си даде сметка, че тази дейност ще се упражнява абсолютно безконтролно.

Още нещо, с което категорично не сме съгласни. Вменяват се допълнителни задължения на пациентите – да предоставят достъп до цялата здравна информация, касаеща здравословното им състояние. Точни и изчерпателни данни при снемане на анамнеза, данни за проведени до момента диагностични и лечебни дейности, диспансеризации, приемани лекарствени продукти, рисковите фактори, свързани със заболяването и други.

По този начин е ограничена отговорността на практикуващите телемедицина. Има изрична разпоредба, която казва, че диагностиката се осъществява само въз основа на предоставената от пациента здравна информация.

Законопроектът ясно показва, че вносителите нямат визия как ще се случат разпоредбите му извън жълтите павета, където е болното, застаряващо население и което най-много има нужда от здравна грижа.

В предложения законопроект не е отчетен нито един от рисковете за пациентите, а те са много и са сериозни. Ето няколко, които сме идентифицирали:

- да бъде подведен пациентът чрез рекламни и маркетингови трикове;

- риск да попадне на неподходящ специалист;

- риск да не бъде адекватно разбран от телемедика от ЕС или обратното;

- риск да не получи адекватна лекарска помощ;

- риск да пропусне нещо, свързано със състоянието му и това да се отрази неблагоприятно, респективно да не може да търси каквато и да е отговорност от въпросния телемедик. Това е свързано и със следващия риск:

- не може да докаже каквото и да е, свързано с този преглед;

- риск да попадне на измамници в мрежата;

- риск да плати за лечение и услуга, които не е получил;

- риск да не бъдат спазени стандартите за добра медицинска практика;

- не на последно място, риск от хакерски атаки и изтичане на данни, както и злоупотреби, и изнудване на пациентите.

Този законопроект не постига нито една от целите, които си е поставил вносителят, а те са доста амбициозни. Напълно тенденциозно и подвеждащо се твърди, че не са необходими финансови средства за прилагането на новата уредба. Твърдението е, за да не бъде дадена такава оценка от вносителите.

Ще дам само един пример – допълнителните дейности, вменени на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, са толкова широки, че ще се наложи не преструктуриране, а вероятно увеличаване двойно или тройно на нейния състав. Това не е безплатно.

Предвид посочените рискове за пациентите, считаме, че предложеният законопроект не ги защитава, което го прави абсолютно неприемлив от тяхна гледна точка. Истината е, че той не е в интерес и на лекарите, макар че те към настоящия момент не го разбират. Такава дейност може да бъде предвидена и да съществува единствено в консултантски аспект – всичко извън чистото консултиране поставя пациентите в риск.

Чрез този законопроект ролята на така наречените телемедици е толкова стилизирана и формализирана, че същият ефект би имала една-единствена разпоредба: въведете си оплакванията и симптомите и се обърнете към Google да Ви излекува. Благодаря.