Станислав Богдански

Благодаря Ви, госпожо Председател.

Уважаеми госпожи и господа народни представители! Уважаеми господин Георгиев, говорите за двоен аршин. Прощавайте, колега Събев, ще спомена и Вас, въпреки че репликата е към господин Георгиев. Вие говорите за болни политически амбиции. Сега, надявам се да не окачествявате политическите амбиции на опозицията като болни, а пък Вашите да са здравите политически амбиции. Нали? Всеки има политически амбиции, политически аспирации, има желанието нещо да промени. Нека наистина да не политизираме случая, както казвате, но политизацията идва от кмета на Доспат в случая. Защо?

Ще дам и довод към това нещо, господин Георгиев, и към Вас се обръщам, защото Вие говорите за двоен аршин. Кметът на Доспат мери с двоен аршин. Защо? Защото тези проверки започват да се осъществяват и са наредени след публичното деклариране на проверяваните лица като привърженици или застъпници на опозиционните партии. Ето оттук идва политизацията, а не идва от нас! Не идва от нас!

Какво значи да политизираме казуса, когато кметът на Доспат чупи главата на дъщерята на баба Айше с керемида и я разкървавява? (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Еее!“) Какво значи да политизираме това? Тези хора търсят в нас защита! Господин Вълчев на последните избори дори не беше кандидат от конкретния избирателен район, но те го търсят, защото няма към кого да се обърнат. Няма към кого да се обърнат!

Аз оценка на кмета по отношение на работата му няма да давам, но оценка като човек може да му се даде във връзка с това как той се отнася към политическите си опоненти – като човек, а не като политик. Именно затова отново казвам, че хората търсят в нашия колега защита, а за да търсят защита, може би има защо и може би се чувстват онеправдани. Вие казахте, че те сами са си свалили стените и навесите. Разбира се, че сами ще си ги свалят след съдебното решение, защото в противен случай трябва да платят разходите за свалянето им. (Шум и реплики от ГЕРБ-СДС: „Съдът каза, че са незаконни!“)

Да така е, съгласни сме, съгласни сме, но как така…